Награден с четири награди още при дебюта си на фестивала в Кан миналата година и продължаващ да събира възторжени оценки по света, филмът „Момиче“ мина по екраните в рамките на София филм фест и това вероятно ще остане единственият шанс да видим този изключителен филм. За отбелязване е, че „Момиче“ се излъчва по кината дори в Русия – страна, която определено не е известна с толерантност. Ние, очевидно, сме още по-зле.

„Момиче“ е дебютният филм на режисьора Лукас Донт, но истинската звезда във филма е танцьорът Виктор Полстер, който е спечелил ролята в надпревара с над 500 младежи от двата пола и играе като най-великите актьори. Във филма няма нито една минута, в която Виктор да не е в центъра на екрана, в близък план и няма нито една секунда, в която той да не е потресаващ.

Виктор Полстър, който е ученик в Кралското балетно училище, играе във филма точно това. Той танцува през повечето време, но танцува като Лара – момичето, което е героинята на филма. Лара е родена в мъжко тяло, но в началото на филма вече е момиче – изглежда като такова и прави първите стъпки медицински да спре процеса на съзряване и да превърне тялото си в женско. Лара е родена в свят, който приема тази промяна. Тя има любящо семейство, професионална медицинска помощ и консултации, както и приятелки и съученици в балетното училище, които се отнасят към нея съвсем нормално. Тя е на 15 години и светът на тази възраст е враждебен и без това – много от нас са минали трудно през този период от живота си. Лара е мълчалива и търпелива, тя приема болката като неизменен спътник – а в професионалния балет има много болка. В себе си Лара иска промените да се случват по-бързо, а хората да се вглеждат в нея по-малко. Обичайните за порастването проблеми са преувеличени за това хубаво момиче, като с лупа.

Красив и съзерцателен, с хубава музика и вглеждащ се отблизо в детското лице на Лара, това е филм, направен с огромна обич, съчувствие и разбиране към сложния процес на приемане на онова, което сме. И в случая фактът, че Лара е момче дори не е толкова важен, защото в някакъв смисъл всеки от нас може да се припознае в този процес. Може, ако ни се даде шанс да гледаме този филм, но това едва ли ще се случи. Поредният смислен, вълнуващ и нехоливудски филм, който трябва, но няма да видим.

Berlin I Love You, но не и по този начин!