Това е от онези истории, които виждаме по филмите и за които четем в книгите, а когато попаднем на тях в живота разбираме, че изкуството е само имитация. Без преувеличения и без да има нужда да се украсява, в историята на Георгий Костаки са събрани много суперлативи – един от най-известните колекционери на 20-ти век, макар и самоук; притежател на най-голямата колекция руско авангардно изкуство в света; оцелял в една война и в една държава, в която хора като него са били малтретирани и унищожавани не само духовно, но и физически; щедър дарител и приятел на руските художници и най-интересното от всичко – напълно обикновен човек с ограничени средства, а не милионер.
Георгий Донисиевич Костаки е роден през 1913 година в Москва, в семейство на гръцки преселници. Чуждестранният му произход и паспорт буквално му спасяват живота няколко пъти в дългите години, в които той събира, съхранява и показва в дома си руско изкуство от началото на века – така наречения руски авангард. Костаки няма никакво специално образование, той е шофьор в гръцкото посолство. Интересът му към изкуството е плод на вътрешен усет и огромна любов към художниците, чиито картини събира. Както самият той разказва, когато вижда за първи път картина на художничката Любов Попова, струва му се сякаш пред очите му изгрява слънце и огрява в душата му с ярки цветове и форми. Тази първа картина определя завинаги параметрите на колекционерската му страст.
В началото на 20-ти век руските художници създават първите творби на авангардното изкуство, което много скоро бива забранено от съветската власт като вредно и лишено от художествена стойност. Художниците са преследвани, много от тях емигрират. Картините им са скрити по мазета и тавани и когато Костаки тръгва да ги издирва, често ги получава безплатно или срещу дребни суми – никой не иска да държи в дома си изкуство, за което рискува да бъде арестуван и осъден. Не липсват и анекдотични истории като тази как с една прекрасна картина на Любов Попова московчанин си заковал течащия покрив и се съгласил да размени картината срещу парче шперплат, което да му върши същата работа. За няколко десетилетия Костаки се сдобива с безценни платна на Кандински, Шагал, Любов Попова, Малевич, Иван Кулин, Родченко, Олга Розанова и много други – общо над две хиляди на брой. Апартаментът му в Москва е натъпкан с картини, закачени една до друга от пода до тавана и дълги години това е единственият, макар и неофициален, музей на модерното изкуство в Москва. В дома на Костаки са добре дошли както гости и художници от цял свят, които се любуват на съкровищата му, така и студентите от московската художествена академия, които няма къде другаде да видят тези творби. Под натиска на властта в края на 70-те години Костаки напуска Русия (тогава СССР) завинаги, но щедро дарява половината си колекция на Третяковската галерия в Москва.
Другата половина от колекцията му е закупена от гръцкото правителство за близо 43 милиона евро и в момента се намира в музея на модерното изкуство в Солун. Там може да прочетете откъси от невероятната история на живота му и да видите безценните шедьоври, които е спасил от унищожение. И малко слънце ще изгрее и във вас…
