ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мона Лиза – 500 години загадки и приключения

Мона Лиза – 500 години загадки и приключения

Между 1503 и 1517 година Леонардо да Винчи рисува, преправя и завършва най-известния портрет в историята на изкуството – Мона Лиза или La Gioconda. От тогава досега, вече пет века, тази картина е обект на спекулации, догадки и хипотези, подложена е на всякакви анализи, обект е на преклонение, крадена и повреждана умишлено. Изобщо историята на Мона Лиза е достойна за легендата, която този образ носи. Ето някои от събитията, белязали пет вековната съдба на Джокондата.

През 1519 година Леонардо завещава Мона Лиза на своя ученик, модел и вероятно любовник, Салай, който я пренася в Милано. През 1524 година, след смъртта му, сестрите на Салай продават картината на Франсоа І за 4 000 екю. Кралят нарежда картината да бъде окачена в банята му, която се състояла от 6 стаи и в нея има още платна на Рафаело и други художници. От влагата състоянието на Мона Лиза се влошава и я преместват в Лувъра – така тя попада там за първи път през 50-те години на 17-ти век.В следващите няколко десетилетия картината e пренасяна последователно във Версай, в Тюйлери и обратно във Версай. По време на тези пътешествия тя доста потъмнява, предполага се, че може би по това време изчезват веждите на Мона Лиза. Има хипотеза, че Леонардо поначало я нарисувал без вежди, защото тогавашната мода била жените да махат веждите си. Но за по-вероятно се приема да са изтрити по време на неумела реставрация или просто да са избелели с времето.


Русия спира туристическите визи за българи
ОТ ГРАДА
4 юли 2022 | Общество

Русия спира туристическите визи за българи

„Москва ще отговори по съответния начин в ситуацията с изгонването на руски дипломати от България“. Това...

След революцията Джокондата става част от бъдещия музей, разположен в Лувъра. Тя е там до идването на власт на Наполеон, който я взима за спалнята си.

През 1911 година се случва една от най-прочутите кражби в историята – Мона Лиза изчезва от Лувъра. Всъщност тя не се охранява по никакъв начин и един от служителите просто я изнася от музея. Веднага цялата администрация на Лувъра е уволнена, а границите на Франция – затворени. Крадецът – Винченцо Перуджи – две години укрива картината у дома си, след което се опитва да я продаде на един антиквар във Флоренция. Веднага е заловен – на света няма дилър на изкуство, който би се осмелил да купи тази картина.

По време на Втората световна война Мона Лиза е изнесена от Париж и обикаля Франция, като са нарисувани няколко копия, за да не знаят германците в никой момент къде точно е оригиналът.

След войната Джокондата е напускала Лувъра само два пъти – през 1963 година гостува в САЩ, където в Ню Йорк над един милион човека отиват да я видят, а през 1974 година е изложена в Токио и в Москва. Пред музея „Пушкин“ има безкрайни опашки, на които хората чакат с дни и спят на тротоара, за да видят Джокондата.

От 1974 година до днес Мона Лиза е в Лувъра. Тя е задължително място за поклонение и ако успеете да пробиете кордона от азиатци с огромни фотоапарати и безброй туристи, гледащи я през екраните на таблетите и телефоните си, може и да я видите – малка, далечна и гледаща насмешливо на цялата тази суета.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...