Изкуство

Монсерат Кабайе и Монсерат Марти - един невероятно харизматичен дует

Излизането на Монсерат Кабайе и нейната дъщеря взриви залата. Във въздуха се усещаше енергийния заряд на очакването и приятната възбуда. 27-ми септември се оказа една изключително вълнуваща дата за мен. Освен че стартирахме с дългоочакваната нова визия на нашия любим сайт, имах възможност да посетя концерта на Монсерат Кабайе в Зала 1 на НДК. Вълнувах се, защото харесвам Монсерат Кабайе от години, но до този момент не бях посещавала неин концерт. Сега имах невероятния шанс да я чуя и видя наживо, и то от съвсем близо – от самата оркестрина. Пристигнахме близо половин час преди обявения старт на концерта, настанихме се и зачакахме. Залата се напълни изключително бързо, настроението беше приповдигнато, хората говориха приглушено и голяма част от тях се изглеждаха наистина напълно в унисон със събитието. След представянето на маестро Рамон Тебар – музикалният директор на Флорида Гранд Опера, който дирижира симфоничния оркестър на Българското национално радио - се потопихме в света на оперните творби на Пучини, Маскани, Хендел, Бизе и испанската музика, която също беше застъпена в програмата. Излизането на Монсерат Кабайе и нейната дъщеря взриви залата. Във въздуха се усещаше енергийния заряд на очакването и приятната възбуда. Едно леко кимване от страна на световноизвестната прима и диригентската палка на маестро Тебар показва на какво е способна музиката. Започваш да мечтаеш, да летиш, да плачеш, да се смееш, да тръпнеш и очакваш, да вярваш и живееш в един друг свят – свят, изпълнен с разтърсващи емоции. Не мисля, че имаше човек в залата, който да не се впечатли от силната воля на Монсерат Кабайе и желанието й да зарадва публиката с изключителните си изпълнения. Независимо от възрастта си и травмите вследствие на падането й преди около 10 дни в Сарагоса, тя успя да увлече аудиторията и да се справи с нелеката задача да стои пред публиката на крака, почти през цялото време. Смехът и невероятната харизма на този звезден дует, накара всички в залата да се възхитят на таланта на двете оперни прими, аплодирайки ги с истински хъс и желание. Всички се възхитихме на енергията и гласа на Монсерат Марти, която доказа, че е достойна дъщеря на майка си. Изпълнението на увертюра към операта „Кармен”, „La tarantula e un bicho mu malo“,част от произведението "La tempranica" на Gerónimo Giménez, както й „O mio babbino caro “ на Пучини, определено ме накараха да настръхна и да се почуствам щастилива от привилегията да присъствам на този концерт. За съжаление няма как да не спомена нещата, които ми направиха изключително лошо впечатление и вярвам, че трябва да бъдат променени, за да можем всички ние да се наслаждаваме на идните събития без излишни негативни емоции. Първото, което ме накара да се срамувам, че присъствам в залата е липсата на всякакво уважение към артистите, излезли пред нас на сцената и хората в залата, демонстирано от хората, пристигнали на концерта след официално обявения час. Не мога да ви опиша колко много хора пристигнаха след 19:30ч и най-безцеремонно се разхождаха из залата, търсейки своите места. Ясно е, че проблемът идва най-вече от липсата на възпитание и уважение към околните, но не мога да не се възмутя от подобно поведение. Вярвам, че за това има решение, а именно - вратите трябва да бъдат затворени минимум десет минути преди началото на всяко събитие, така всички ще се научим да идваме навреме и ще ценим усилията на артистите. Второто, което истински ме накара да се зачудя къде съм попаднала, е липсата на програма на концерта. Съжалявам, но не мисля, че за да посетиш подобно събитие трябва да си експерт по класическа музика и оперно пеене, за да разпознаеш всички произведения и творби, изпълнени на сцената. Сигурна съм, че сред нас е имало подобни хора, но не мисля, че са били мнозинство. За мен подобен концерт трябва да бъде съпроводен с подробна програма, в която всеки от присъстващите да намери информация за произведенията, които не познава. Функцията и силата на подобни събития е да възпитава и формира вкуса на обществото, като ни разкрива вратите към непознати за нас територии и аспекти от изкуството. Липсата на програма и информация за творбите, включени в програмата на концерта, омаловажи значимостта на това събитие. Въпреки горепосочените недомислия и проблеми, за мен концерта на Монсерат Кабайе и Монсерат Марти ще остане един вълнуващ спомен, изпълнен с много положителна енергия.

Монсерат Кабайе и Монсерат Марти - един невероятно харизматичен дует

27-ми септември се оказа една изключително вълнуваща дата за мен. Освен че стартирахме с дългоочакваната нова визия на нашия любим сайт, имах възможност да посетя концерта на Монсерат Кабайе в Зала 1 на НДК.

Вълнувах се, защото харесвам Монсерат Кабайе от години, но до този момент не бях посещавала неин концерт. Сега имах невероятния шанс да я чуя и видя наживо, и то от съвсем близо – от самата оркестрина.

Пристигнахме близо половин час преди обявения старт на концерта, настанихме се и зачакахме. Залата се напълни изключително бързо, настроението беше приповдигнато, хората говориха приглушено и голяма част от тях се изглеждаха наистина напълно в унисон със събитието.

След представянето на маестро Рамон Тебар – музикалният директор на Флорида Гранд Опера, който дирижира симфоничния оркестър на Българското национално радио - се потопихме в света на оперните творби на  Пучини, Маскани, Хендел, Бизе и испанската музика, която също беше застъпена в програмата.

Излизането на Монсерат Кабайе и нейната дъщеря взриви залата. Във въздуха се усещаше енергийния заряд на очакването и приятната възбуда.

Едно леко кимване от страна на световноизвестната прима и диригентската палка на маестро Тебар показва на какво е способна музиката.  Започваш да мечтаеш, да летиш, да плачеш, да се смееш, да тръпнеш и очакваш, да вярваш и живееш в един друг свят – свят, изпълнен с разтърсващи емоции.

Не мисля, че имаше човек в залата, който да не се впечатли от силната воля на Монсерат Кабайе и желанието й да зарадва публиката с изключителните си изпълнения. Независимо от възрастта си и травмите вследствие на падането й преди около 10 дни в Сарагоса, тя успя да увлече аудиторията и да се справи с нелеката задача да стои пред публиката на крака, почти през цялото време.

Смехът и невероятната харизма на този звезден дует, накара всички в залата да се възхитят на таланта на двете оперни прими, аплодирайки ги с истински хъс и желание. Всички се възхитихме на енергията и гласа на Монсерат Марти, която доказа, че е достойна дъщеря на майка си.

Изпълнението на увертюра към операта „Кармен”,  „La tarantula e un bicho mu malo“,част от произведението "La tempranica" на Gerónimo Giménez, както й „O mio babbino caro “ на Пучини, определено ме накараха да настръхна и да се почуствам щастилива от привилегията да присъствам на този концерт.

За съжаление няма как да не спомена нещата, които ми направиха изключително лошо впечатление и вярвам, че трябва да бъдат променени, за да можем всички ние да се наслаждаваме на идните събития без излишни негативни емоции.

Първото, което ме накара да се срамувам, че присъствам в залата е липсата на всякакво уважение към артистите, излезли пред нас на сцената и хората в залата, демонстирано от хората, пристигнали на концерта след официално обявения час. Не мога да ви опиша колко много хора пристигнаха след 19:30ч и най-безцеремонно се разхождаха из залата, търсейки своите места. 

Ясно е, че проблемът идва най-вече от липсата на възпитание и уважение към околните, но не мога да не се възмутя от подобно поведение. Вярвам, че за това има решение, а именно - вратите трябва да бъдат затворени минимум десет минути преди началото на всяко събитие, така всички ще се научим да идваме навреме и ще ценим усилията на артистите.

[[more]]Второто, което истински ме накара да се зачудя къде съм попаднала, е липсата на програма на концерта. Съжалявам, но не мисля, че за да посетиш подобно събитие трябва да си експерт по класическа музика и оперно пеене, за да разпознаеш всички произведения и творби, изпълнени на сцената. Сигурна съм, че сред нас е имало подобни хора, но не мисля, че са били мнозинство.

За мен подобен концерт трябва да бъде съпроводен с подробна програма, в която всеки от присъстващите да намери информация за произведенията, които не познава. Функцията и силата на подобни събития е да възпитава и формира вкуса на обществото, като ни разкрива вратите към непознати за нас територии и аспекти от изкуството. Липсата на програма и информация за творбите, включени в програмата на концерта, омаловажи значимостта на това събитие.

Въпреки горепосочените недомислия и проблеми, за мен концерта на Монсерат Кабайе и Монсерат Марти ще остане един вълнуващ спомен, изпълнен с много положителна енергия.