Изкуство

Морски пейзаж

На брега на морето Нанси и Чарли си говорят. Неангажиращ разговор на възрастни летовници, които са заедно през целия си живот и отдавна вече няма какво да си кажат. Тя рисува и мечтае, леко невротична, леко отчаяна (номинация за Аскеер за Жорета Николова), той лежи под слънчевите лъчи и издава неясни звуци на съгласие, отдавна примирен с внезапните смени на настроенията на жена си (Валентин Ганев, безупречен както винаги). Постепенно на повърхността изплуват отдавнашни недоволства, изоставени надежди и малки, стаени мечти за нещо различно и нещо ново, отвъд рутината на твърде охолната и скучна старост.

Морски пейзаж
На брега на морето Нанси и Чарли си говорят. Неангажиращ разговор на възрастни летовници, които са заедно през целия си живот и отдавна вече няма какво да си кажат. Тя рисува и мечтае, леко невротична, леко отчаяна (номинация за Аскеер за Жорета Николова), той лежи под слънчевите лъчи и издава неясни звуци на съгласие, отдавна примирен с внезапните смени на настроенията на жена си (Валентин Ганев, безупречен както винаги). Постепенно на повърхността изплуват отдавнашни недоволства, изоставени надежди и малки, стаени мечти за нещо различно и нещо ново, отвъд рутината на твърде охолната и скучна старост.
 
В разгара на скандала се появява друга двойка… гущери (Светлана Янчева и Владимир Пенев). Като антипод на човешката двойка, но в същото време със своя рутина, надежди и желание за промяна в края на живота. Противопоставянето на хората и земноводните ще доведе до комични, трагични и абсурдни ситуации в опит да се видят през очите на другия.
 
„Морски пейзаж“ на Едуард Олби има награда „Пулицър“ и е една от най-награждаваните му пиеси. Може би затова имах прекалено големи очаквания и трябва да призная, че останах малко разочарована. Макар текстът да разглежда типичните за Олби проблеми за двойките, другостта и неразбирането, тук те са поднесени някак дидактично и прекалено буквално, така че на моменти е леко скучно. Превъзходните актьори компенсират в някаква степен, но като цяло останах с твърде малко въпроси след тази пиеса. Може би дългият ми семеен стаж си казва думата.
 
И накрая не мога да не споделя, че Светлана Янчева е изключително убедителна, а Владимир Пенев страхотен, даже като гущери! А талантливи гущери не е нещо, което често може да се види в театъра :-)