Изкуство

"Москва слезам не верит" (1979)

Има филми, които можеш да гледаш много пъти. Има и такива, които можеш да гледаш много-много пъти. Не знам колко пъти гледах „Москва слезам не верит“, но със сигурност са повече от 15. Някак цялото ми детство премина в това непрекъснато попадане на някоя от двете серии на филма по каналите. След излизането му през 1979 той просто не слиза от телевизионните програми, а въпреки че сме го гледали неведнъж, пак спираме на филма и оставаме загледани в екрана. Повтаряйки смешните реплики, знаейки кой е следващия кадър, но запленени от историята на трите момичета толкова, колкото и в деня на първото гледане.

"Москва слезам не верит" (1979)

Има филми, които можеш да гледаш много пъти. Има и такива, които можеш да гледаш много-много пъти. Не знам колко пъти гледах „Москва слезам не верит“, но със сигурност са повече от 15. Някак цялото ми детство премина в това непрекъснато попадане на някоя от двете серии на филма по каналите. След излизането му през 1979 той просто не слиза от телевизионните програми, а въпреки че сме го гледали неведнъж пак спираме на филма и оставаме загледани в екрана. Повтаряйки смешните реплики, знаейки кой е следващия кадър, но запленени от историята на трите момичета толкова, колкото и в деня на първото гледане.

„Москва не сразу стоилась“, преди дни си пуснах песента „Александра“, станала саундтрак на филма, за да се почувствам уютно. Тази красива песен с простичък текст създава усещането, което носи и целият филм – че всичко се подрежда, просто трябва да се бориш и да чакаш.
Но всичко по реда си.


Режисьорът на филма Владимир Меньшов отхвърля сценария. В първоначалния му вид той е много простоват и не съдържа всичките герои, които обичаме от години. Но филмът е замислен като подарък за всички съветски жени по случай 8 март на 1979 години и Владимир заляга над текста, за да го допълни и разшири. Подборът на снимачния състав също е белязан с перипетии, особено след като в ролята на главната героиня Катерина е избрана Вера Алентова, съпругата на режисьора. Тя, заедно с останалите актриси се явява на проби и съвсем не й е лесно да работи с мъжа си - именно от нея той иска максимум на снимачната площадка. Но тежките моменти се заличават от главоломния успех на филма, който носи невероятна слава на актрисата, след него тя се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на съветското кино. Позната не само в Съветския съюз, но и извън него.

Всъщност успехът не е очакван. Филмът, направен като по поръчка, защото партията казва „трябва“, разказва за съдбата на три съветски момичета, които от живота си в комуналната квартира достигат успех – всяка по своему. И именно тази простичка история със съдби на хората в СССР пленява всички. Филмът се гледа и заради сюжета, и заради визията му – някакво топло усещане по миналото, погледнато не от историческа или политическа гледна точка, а от чисто човешкия начин на живот.

През 1980 година филмът получава „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм. Една от версиите на историята с наградата твърди, че самият режисьор не е поканен на церемонията и научава за Оскара от вечерното издание „Новини“. Датата е 1 април и Меньшов смята, че е шега и едва по-късно разбира, че наистина той и екипът му са били наградени. Според втората версия, той няма право да напуска страната заради няколко анонимни писма от негови колеги в Мосфилм, които охулват Меньшов като ненадежден съветски гражданин и партията не му дава разрешение да пътува.

Може да се досетите защо режисьорът се превръща в „ненадежден“ – само за първата година от излъчването му в кината, филмът е гледан от 93 милиона зрители. Твърди се, че на касите специално са казвали, че билетите са свършили, за да увеличат интереса на тълпата, която чакала буквално с часове, за да се сдобие с билети за филма. Но резултатът е един – тази година филма навършва 34 години и любовта към него не секва. Интересът към актьорски състав частично е задоволен през 2006 година, когато издателство „Ексмо“ издава книгата „Москва не вярва на сълзите: шест женски съдби“, в която проследява съдбата на шест актриси, участвали във филма, но това са подробности. Факт е, че до ден днешен филмът ни разплаква и разсмива и можем да го гледаме до припадък, въпреки че помним репликите наизуст. Лично аз намирам това за вълшебно, точно каквото трябва да бъде истинското кино!

Със създаването на YouTube канала на Мосфилм филмът е качен за свободно гледане, както впрочем се случва и с много други хитови филми, които стават достъпни в мрежата. 

Първа серия

Втора серия