На нас, съвременните хора с телефони и таблети в чантата, може и да ни се струва, че глобалните комуникации са феномен на последните десетилетия, но музеят на комуникациите в Берлин е основан в далечната 1872 година.
Разбира се, тогава той се казва Музей на пощите. Красивата сграда е високо оценена от самия кайзер. Впрочем, музеят се намира точно срещу Българското посолство в Берлин. В наши дни само фасадата е възстановена в миналото си величие, а вътре музеят е напълно реновиран от архитектурното бюро Henze&Vajen.[[more]]Почти за всеки немски музей ми се иска да започна разказа си с това, че обезателно трябва да се ходи с деца. Не че всичко не е очарователно и за възрастните, но за децата са измислени специални чудеса, пък и кой от нас ще тича да улови светлините по пода с крака или ще играе футбол с роботите на партера, ще управлява механични ръце и стрелки, ще слуша търпеливо странните звуци от звуковите тръби или ще праща писма в тунел с компресиран въздух. Добре, признавам, че направихме част от тези неща, но просто нямаше как да пищя възторжено като децата, а на този музей подхожда голяма доза възторг.
Извън забавленията и хитроумните експонати, има и много за размисъл. Любопитни и интересни факти за начините, по които хората са предавали информация на разстояние от зората на вековете. Също и за това как войните са променили комуникациите – в немски музей сме все пак, в немските музеи винаги има секция за войната.
Комуникациите променят света – тази абсолютно банална фраза тук добива друг смисъл. До 1893 година различните части на Германия имат различни системи за отчитане на времето. Едва тогава – а това не е кой знае колко далече в миналото – се унифицира времето на цялата територия на страната. Причината – влаковете, които вървят с бързина и точност, която изисква ред и внимание. Тогава, в самия край на 19-ти век, хората започнали да обръщат внимание на минутите. Трудно е да си представим – ние, за които и секундата е важна – как се живее във време, което спокойно тече само в часове…
В минути или в часове идват новините, важното е, че първата информационна агенция се създава през 1835 година в Париж. Следват Ройтерс в Лондон през 1849 и Wolffs Telegraphisches Bureau в Берлин същата година.
Развитието на телевизията е силно повлияно от директното излъчване на Олимпиадата в Берлин през 1936 година, наблюдавана на живо от колосалния брой 162 228 зрители! Това доказало, че тази медия има голямо бъдеще.
Така стигаме и до последния етаж, където експозицията задава логичния въпрос – дали комуникацията е равна на контрол. Колко достъп даваме до личните си данни и колко строго ни следи държавата дори когато официално не й даваме достъп. Първото подслушване на телефони се случва през 1895 година в Ню Йорк и е, разбира се, част от полицейска акция. Днес всички сме пред погледа на „Големия брат“. Това дава възможност на държавата да контролира спазването на правилата и да ни пази. Също така дава и възможност за злоупотреби и огромна намеса в личното ни пространство. Цялата експозиция е разделена на две, според тези две гледни точки - черна и бяла. Коя е нашата, това решаваме сами.
