ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

“My Old Lady” - една късна любов на фона на Париж

“My Old Lady” - една късна любов на фона на Париж

Актьорите от афиша по-горе със сигурност веднага са спечелили поне няколко зрители за този филм. Без да е шедьовър или да предлага роля за отбелязване за когото и да е от тримата, самото присъствие на Кевин Клайн, Кристин Скот Томас и великата Маги Смит прави това нещо повече от просто симпатичен, лесно предсказуем филм за една късна любов на фона на Париж.

Нюйоркчанинът Матиас Голд (Кевин Клайн) е типичният неудачник – три пъти разведен, с няколко недовършени романа зад гърба си, бивш алкохолик, който дава последните си пари, за да отиде в Париж, където е получил в наследство от баща си огромен апартамент.Разбира се, всичко е малко по-сложно. Симпатичният и така уязвим на вид Матиас е всъщност дребен мошеник, очукан от живота и склонен на сериозни компромиси с всякакви морални и етични принципи. Апартаментът пък не е свободен, тъй като в него с доживотно право на ползване живее язвителната и мъдра Матилд. Маги Смит е невероятна в тази роля и е много жалко, че са й отредени сравнително малко минути на екран. Заедно с Матилд в апартамента живее и дъщеря й Клои, тъжна учителка по английски, която има афера със свой женен ученик.

Съдбите на тези трима самотници се оказват странно преплетени около отсъстващата фигура на бащата и напълно липсващото в живота им чувство на близост и обич, което изглежда не преставаме да търсим, докато сме живи.

На фона на прекрасни гледки от Париж, историята върви бавно и спокойно към предсказуемия си от самото начало финал. Симпатичен филм за очевидните неща, с няколко много добри попадения.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...