ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Място, което да наречеш дом"

"Място, което да наречеш дом"

"Място, което да наречеш дом" е един от няколкото произведени в Австралия сериали, които за мен са изпълнени с повече смисъл. Режисьорът Бивън Лий споделя в The Age, че иска да създаде романтична драма, чието действие се развива през 50-те години на миналия век, когато според него животът е значително по-интересен. Лий смята, че сегашният ни свят е спокоен, безконфликтен и уреден, докато първото мирно десетилетие е изпълнено с противоречия, рушащи се прегради между отделните обществени слоеве, незараснали рани, предразсъдъци, кошмари, преследващи оцелелите, завърнали се от местата, където пожарът на войната е вилнял. Болката на едните и неразбирането на онези, които са живели в тихия провинциален Нов Южен Уелс, са в основата на сценария, написан от Бивън Лий и Тренд Аткинсън. Действието се развива в измисленото имение "Аш Парк" в близост до градчето Инвърнес, също плод на въображението на сценаристите. Единственото реално място е Сидни.

Медицинската сестра Сара Адамс, провокативна, силна жена, оживяла в ада на немските концентрационни лагери, приела различна вяра заради съпруга си, смятан за загинал в безжалостните и методични фабрики на смъртта, попада в малкото градче и болницата му, пристигайки от Англия. Там е и семейството на Елизабет Блай, притежателка на богатия имот "Аш Парк". Сблъскват се две на пръв поглед различни философии, два мирогледа и представи за ценностите. В крайна сметка двете жени се оказват не толкова различни, но докато се стигне до разбирателство и взаимна подкрепа помежду им, сюжетът преминава през достатъчно драматични обрати, наранили и променили съдбата на близките им.

"Място, което да наречеш дом" е разказ за женската сила. В него основни двигатели са жените, не само Сара и Елизабет, но и дъщерята на Елизабет, внучка й, снаха й... Мъжките образи, без да са фон, са някак по-бледи, без характерната за дамите от този сериал страст, упоритост и целеустремена всеотдайност.

Историята припомня колко сложно и трудно е било да си жена, какви препятствия са преодолени, колко болка и прекършени съдби е имало, за да сме в днешния ден, когато кой знае защо се чуват гласове за завръщане в илюзорната ни защитеност и подслоненост зад мъжкото рамо.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...