Изкуство

Мъжете в леглото на Мадона – 25 години по-късно

Има ли как човек да оцелее, ако живее с пълното съзнание, че апогеят на живота му се е случил в ранната му младост?

Мъжете в леглото на Мадона – 25 години по-късно

През 1990 г. Мадона лично избира седем млади танцьори, с които заедно създава най-скандалното си шоу за турнето „Blond Ambition“ и филма за него, известен у нас с името „В легло с Мадона“.

Четвърт век по-късно екипът на филма „Strike a Pose“ решава да се срещне с танцьорите и да види как живеят те сега – далече от славата и от Мадона. От седмината са живи шест и никой от тях не е успял да постигне професионално нещо подобно на известността, която са имали тогава. Затова пък шестимата и до днес получават писма от млади гей мъже от целия свят, които им казват, че този филм е променил живота им и за първи път им е показал, че да си гей, е не само нормално, но и забавно, вълнуващо и изключително. Мога да споделя, че в залата имаше и такива българи – толкова далече е стигнал ефектът на този филм.

И така, седем танцьори – Гейбриъл, Кевин, Карлтън, Луис, Хосе, Оливър и Салим. Шест от тях са гей, шест от тях са класически балетисти, единият идва от хип хоп културата, трима са серопозитивни. Разбира се, това, последното, в епохата на „стигмата СПИН“ никой не признава пред другите. Седем млади мъже с нелека съдба, емоционално уязвими, които Мадона прави звезди. Никой от тях не успява да издържи на тази слава. Никой, освен нея.

Може би това е най-големият въпрос на този филм – има ли как човек да оцелее, ако живее с пълното съзнание, че апогеят на живота му се е случил в ранната му младост и всичко оттам нататък е само оцеляване.

Колко силен, разумен и волеви трябва да е онзи, който продължава да работи и да танцува, знаейки, че никога няма да бъде известен, както никога вече няма да бъде млад?

Силно емоционален и доста полярен във внушенията и чувствата, това е един филм, който не оставя зрителя спокоен и за две минути – във всеки момент се случва нещо драматично, появяват се нови герои, нови аспекти на историята. В някакъв смисъл в игрален филм това дори е невъзможно – никой не би повярвал, че на едно място може да се съберат толкова много истории, толкова страсти. Оказва се, че може.

Мадона присъства във филма съвсем за кратко, и то само в архивните кадри от турнето. От друга страна, тя присъства непрекъснато – в спомените на шестимата танцьори, в разговорите им. Без нея този филм нямаше да е възможен.

Накрая всички останахме по местата си малко по-дълго, смълчани в тъмната зала. Не знам за другите, но аз си мислех дали всъщност завиждам на тези хора, или просто не бих оцеляла след всичко това. Мисля си, че и двете.