Тазгодишните награди "Гоя" минаха под сянката на Педро Алмодовар и спечелилия наградата за най-добър филм "Гневът на търпеливия", но всъщност най-полемичен и злободневен беше "Мъжът с хилядата лица" на Алберто Родригес (хубавия Grupo 7 и блестящия La isla minima, миналогодишен фаворит), също с две статуетки (за дебютант и за адаптиран сценарий), отличен и в Сан Себастиян (за най-добър актьор), обрал други призове (общо 11), с оценка 7.1 в IMDb. Той би бил интересен освен на зрителите (напрежение и задъхана заплетена интрига) и за професионалистите, защото показва как се прави умно, задълбочено и авторско политическо кино. [[more]]Разказът води пилотът Хесус Камоес (любимия Хосе Коронадо), висок жилав мъж с хубаво характерно лице, но основен герой е неговият приятел Франсиско Паеса (Едуард Фернандес, изключителен), очилат набит измамно незабележим комбинатор, аферист, манипулатор и изключително умел стратег.
Паеса е осъществил една от най-успешните операции срещу ЕТА, като им е продал ракети с проследяващо устройство (хубаво е човек да е запознат като мен с испанската политика след смъртта на Франко, за да усети контекста), но е захвърлен от собствените си тайни служби на боклука. Изоставен и от изящната си и изтънчена съпруга Глория (Мирея Портас), превърнал се в бивше величие на ръба на фалита и обществено порицан, той се вкопчва в шанса на живота си. При него идва заедно с красивата си, подозрителна и скептична съпруга Хиевес (Марта Етура) началникът на "Гуардия Сивил" Луис Ролдан (Карлос Сантос), плешив брадат и дебел арогантен корумпиран алчен егоист, който иска хем да спаси откраднатите пари, хем да ги изпере, хем да остане на свобода и да се скрие, защото знае много факти за мръсната тайна война на държавата със същата тази ЕТА (баски терористични водачи са избивани незаконно от правителствени "отряди на смъртта").
Франсиско завърта сложна схема (само толкова ще разкрия), включваща офшорни сметки, подставени лица, тайни апартаменти, авери от разузнавателни служби и безценния верен и способен помощник Ханс (Кристиян Щам), типичен арийски скован дървеняк. Цялата страна със затаен дъх следи издирването на Ролдан. След като е предаден от впиянчено "муле" и примката около него започва да се затяга, Паеса се свързва дори с министъра на вътрешните работи Белоч (Луис Калехо), външно благ и диалогичен безскрупулен кариерист, като му обещава да предаде Ролдан, екстрадиран от Лаос (сцената е култова), без въобще да е бил там, а пък на беглеца гарантира да се грижи за парите му и за чантата с компромати срещу силните на деня, докато той излежи дребна присъда (Ниевес вече е в затвора)... През цялото време Хесус върши на приятеля си дребни и не толкова дребни услуги, а точно в разгара на скандала, когато всички се оказват излъгани и парите и документите изчезват, Паеса е намерен удобно мъртъв в Азия...
Краят е рязък, като отсечен с нож и отворен. Ние се колебаем дали да се зарадваме на успеха на един човек, безстрашно опълчил се (и използвал изобретателно техните методи) срещу подмолния невидим свят (предал го) на политическо лицемерие и договорки, в който водещи са взаимните отстъпки, облагите и целесъобразността, а не принципите, или да съжаляваме, че той не е наказан подобаващо и справедливо.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
