Не знам коя ще бъде характеристиката на този век, по която потомците ни ще го отличават, но от самото му начало всяко представление, независимо от салона, в който се провежда, след изключването на светлините започва с молба от високоговорителите мобилните ни устройства да бъдат изключени или поне да минат на беззвуков режим. Сякаш това не се подразбира от само себе си... [[more]] Вярвам, че всеки един от нас е бил свидетел, независимо от молбите, предупрежденията и забраните, на дразнещия сигнал на входящо телефонно повикване, съобщение или чат. Чували сме разговори, виждали сме светлините на дисплеите и сме наблюдавали как някъде някой усърдно трака по клавиатурата.
Тази не особено ласкава картина на съвременното ни общество най-общо е темата на първия за тази година театрален спектакъл, посетен от мен в компанията на близки хора.
"На тятър съм" се играе в театрална работилница "Сфумато" и е авторски спектакъл на режисьора Никола Стоянов. Състои се от различни етюди и в него освен на неприятните, разсейващи ни от спектакъла обстоятелства е обърнато внимание и на характерните типажи от гилдията, масовата култура, заливаща ни от телевизионите екрани, риалита, новини, наблягащи на насилието, клишета, изговаряни от участници в дискусии, безконечни повторения на многосезонни сериали...
Представлението е свежо, кратко и без да е с претенции за най-впечатляващо събитие на театралната сцена, може да е добро и неангажиращо начало на културната ви 2018 година.
