Изкуство

Национална художествена галерия, каквато заслужаваме

Най-после имаме ремонтирана, чиста, красива, прохладна, добре осветена и подредена художествена галерия. Край на обикалянето в задуха край паравани, заключени врати, напукани стъкла, мътни огледала, счупени полилеи, затворени стаи, лющещи се тавани и стени с петна от влага, заради които не малко от нас са се чувствали неловко и са давали заплетени и абсурдни обяснения на децата си или на приятели от чужбина.

Национална художествена галерия, каквато заслужаваме
Най-после имаме ремонтирана, чиста, красива, прохладна, добре осветена и подредена художествена галерия. Край на обикалянето в задуха край паравани, заключени врати, напукани стъкла, мътни огледала, счупени полилеи, затворени стаи, лющещи се тавани и стени с петна от влага, заради които не малко от нас са се чувствали неловко и са давали заплетени и абсурдни обяснения на децата си или на приятели от чужбина.
 
Е, вече не е така! Новооткритата част на галерията, която обхваща първия и втория етаж на сградата, ме изненада приятно с европейския си вид. [[quote:0]]Заслужаваме такава галерия. И – което е по-важно – изкуството я заслужава – произведенията на всички тези български художници, намерили едва сега място по начин, който да подчертае достойнствата на творбите им.
 
Експозицията в галерията в момента се нарича „Живопис и скулптура от ХХ век“, но всъщност проследява цялата история на българската живопис и пластика след Освобождението до наши дни. Започвайки от „внесените“ в края на 19-ти век художници като Мърквичка и Ярослав Вешин, първите завършили в чужбина българи, жените-художнички, останали почти неизвестни и до днес, всичко е показано хронологично и придружено с подробни обяснения. [[more]]Това ме изненада много приятно и с удоволствие изчетох абсолютно всичко. Признавам си, че знам крайно недостатъчно за старите български художници и е толкова интересно, когато до една впечатляваща картина има и интересни факти за онзи, който я е нарисувал. Така научих за първи път за живота на Антон Митов, Никола Петров, Елена Карамихайлова, Стефан Иванов, Бончо Обрешков, Вера Недкова… Все творци, чиито произведения съм виждала и харесвам, но без да знам кой стои зад тях.
 
Трудно е да се разкаже за изкуството, а и знам, че всеки от нас се вълнува по различен начин от момичетата на Майстора, от Стария Пловдив на Цанко Лавренов, съвършените голи тела на Андрей Николов, овчарите на Златю Бояджиев или портретите на Дечко Узунов. В едно съм сигурна – никой не може да е равнодушен пред това изкуство. 
 
Подарете си един спокоен следобед на красиво място. Знаем, че няма много такива.