Иска ми се да започна с нещо хубаво – защото имаме толкова добри постановки и актьори и много често на излизане от театъра ми се струва, че всички заслужават награди. Така че поводи за празници и номинации има достатъчно. Не че това е причината в България да има две награди за театър, които смехотворно се дублират едни с други – както каза днес един от наградените – „Аскеерите са място човек да каже онези благодарности, за които не е имал време на Икарите.“
Но да се върнем на хубавото. Церемонията тази вечер се проведе по традиция в салона на Театъра на армията и сцената беше направена максимално да прилича на тази на Оскарите – включително с малките статуетки за украса, златистото осветление и тържественото появяване на връчващите наградите. Почти всички гости на церемонията, особено жените, бяха много официални и напълно подхождаха на обстановката. Изобщо – бляскаво шоу, за каквото родният театър е достоен.
Не е зле догодина да откраднат малко и от сценария на оскарите. Или поне някой да се сети, че водещите трябва да се сменят през годините. Веселин Ранков – невчесан, с неопределен по цвят смокинг, който му седи като чужд, със зелени маратонки и тъмни очила със зелени рамки, четящ „смешки“ от едно листче, е меко казано нелеп. Такива са и повечето етюди, които служеха като преход към отделните награди. За щастие имаше и сполучливи, основно музикалните, за което заслуга имаха главно изпълнителите. На мен ми харесаха Елена Райнова и Нети, които напълно се доближаваха до Холивуд и като блясък на присъствието си и като поведение. Наградите са точно затова – всичко да е малко прекалено.
И сега за номинациите. Похвално е, че театрите извън София и независимите театрални проекти попадат сред номинираните и то почти във всички категории. Отделен въпрос е дали оценката в случая е дадена само на база художествени качества или повече за куража да се прави нещо извън столицата или за без пари. Няма нищо лошо в подобно насърчение, но ми се струва, че то пречи в номинациите да попаднат всички стойностни спектакли, а такива за щастие има много.
Наградените вече са ясни, така че няма да спазвам реда от малкото към голямото, а започвам направо с Хамлет. Награди за представление на годината, режисура и сценография – всичките напълно заслужени! Награда на Леонид Йовчев за главна роля. Аз лично бях за Герасим Георгиев – Геро за Господин Балкански, защото за мен ролята му в спектакъла е по-голяма и по-трудна.
Наградените вече са ясни, така че няма да спазвам реда от малкото към голямото, а започвам направо с Хамлет. Награди за представление на годината, режисура и сценография – всичките напълно заслужени! Награда на Леонид Йовчев за главна роля. Аз лично бях за Герасим Георгиев – Геро за Господин Балкански, защото за мен ролята му в спектакъла е по-голяма и по-трудна.
Остава напълно непонятно защо Мариус Куркински като Клавдий не беше номиниран за поддържаща роля в Хамлет, а беше номиниран например Павлин Петрунов за ролята на Гунчо в Духът на поета, където появяванията му на сцената са общо десет минути, през които той само крещи или Вежен Велчовски за ролята на Абдел в Летище – една незабележителна пиеса и една роля, в която този емоционален актьор показва много малко от таланта си. Наградата за поддържаща мъжка роля спечели Атанас Атанасов за Хората от Оз – може би не най-добрата му роля, но със сигурност една от най-необичайните.
Женските награди отидоха при Станка Калчева за Часът на вълците за поддържаща роля – нямам съмнения, че е безупречна в този спектакъл, както е винаги във всички други и Илка Зафирова за главна роля за Когато дъждът спря да вали. Да си призная, за мен ролята й в спектакъла не беше главна, но присъствието й определено доминираше на сцената – а това си е за награда!
Наградата за костюми спечели спектакълът „Идиот“, който ще гледам следващата седмица и вече нямам търпение. Наградата за съвременна българска драматургия беше връчена на Елена Алексиева за Терапевтът.
Имах и още любими актьори и спектакли, които останаха без номинации и награди тази вечер. Но това е неизбежно и дори така е по-добре – нека има много театър, малко награди и повече шоу.
