Завърши поредното издание на най-престижния кинофестивал в света – този в Кан. Ето на кого раздаде наградите журито с членове красавицата Сиена Милър, в която съм дистанционно и безнадеждно влюбен, и дразнещия "вундеркинд" Ксавие Долан, начело с братята Коен (най-накрая зрителски, увличащи и разказващи истории филми, а не фестивално-снобско-естетско-елитарни за шепа комплексари)!
“Златна палма”: "Dheepan" на Жак Одиар. Много харесвам Одиар (потомствен кинаджия като приятелите си Касовиц и Касел), и то не "Ръжда и кости", а шедьовъра "Един така дискретен герой" и "Пророк". "Dheepan" е за "тамилски тигър" (пояснявам, шриланкски/цейлонски бунтовник), който, виждайки предстоящото поражение, емигрира във Франция с почти непознати жена и дете. Става портиер на жилищна кооперация в покрайнините на Париж, но се среща с всекидневното насилие и много скоро бойните му умения ще му потрябват, за да защити единственото семейство, което някога е имал... Чакам с нетърпение!
Голяма награда: "Синът на Саул" (“Saul fia”) на Ласло Немеш. Саул е член на "Зонер" командата в Освиенцим, "колаборационисти", които срещу месец допълнителен живот изгарят труповете от газовите камери. Един ден разпознава жена си и сина си между безжизнените тела (въобще не мога да си представя този ужас; в "Сивата зона" с Харви Кайтел имаше подобна сцена, изиграна от българския актьор Димитър Иванов). Той решава да погребе детето си (всъщност не е много ясно дали е неговото), след като го опее равин – да покаже грижа, каквато не е демонстрирал приживе, и затова не се включва в предстоящото въстание на ходещите скелети (знаем как завършва)...
Най-добър режисьор: Ху Сяо-Сиен за “Убийцата” (“Nie yin yiang”). Филм на ветеран с 45 награди (!) за убийца, изпратена (по времето на династията Тан) да ликвидира висши чиновници, които не се подчиняват на императора и трябва да избира между любовта и професионалния кодекс.
Най-добър актьор: Венсан Лендон в “Законът на пазара” (“La loi du marche”). Още един мой любимец – Венсан Лендон (скоро гледах пак "Мустакът" и нищо не разбрах)! Филм в стилистиката на Кен Лоуч за безработен съпруг и баща, който отчаяно се бори да свърже двата края и започва работа като пазач в мол, която обаче е пълна с трудности и компромиси.[[more]]Най-добра актриса: Руни Мара в “Carol” на Тод Хайнс. След "Далеч от рая" ще гледам Тод Хайнс каквото и да направи! Героинята на Руни Мара е продавачка в магазин за играчки, която си има приятел, когото така или иначе не харесва и с когото не прави секс. Запознава се на работа с по-възрастна, богата, красива и изтънчена жена (Кейт Бланшет), която ѝ дава адреса за изпращане на покупките, а тя й праща коледна поздравителна картичка. Интересът е взаимен.... Другата наградена е Еманюел Берко за “Моят крал” (“Mon Roi”). Неоценената грозновата френска актриса е в ролята на жена, която след инцидент по време на ски се възстановява в санаториум (травмата е по-скоро душевна). Дали физическите натоварвания и компетентните грижи ще ѝ помогнат да забрави разрушителната и подчиняваща сексуална връзка, която е имала със "своя крал" (Венсан Касел)?
Най-добър сценарий: “Chronic”, Мишел Франко. "Медицински брат" (Тим Рот) посещава смъртно болни паценти по домовете им и се грижи за тях.
“Златна камера”: “Земя и сянка” (“La tierra y la sombre”) на Сезар Асеведо. Най-важната награда – за дебют. Колумбийски филм за мъж, който се връща в дома си, след като преди 17 години е избягал. Синът му е тежко болен, а жена му, снахата и внучето едвам оцеляват благодарение на западащата захарна плантация. Закъсняло изкупление и саможертва или нов, този път окончателен провал?
Награда на Икуменическото жури: “Моята майка” (“Mia Madre”) на Нани Морети. Много личен проект – докато заснема социален филм за фабрика и работници, режисьорката (Маргерита Буй, обичам я) ежедневно посещава, общува и помага на умиращата си майка заедно с брат си (самия Морети).
Награда на журито: "Омарът" (“The Lobster”) на Йоргос Лантимос. Помните ли номинирания за "Оскар" "Кучешки зъб" (виж поста "Обратна захапка"), положил началото на гръцкото чудо? Е, неговият режисьор пак ни предлага абсурдна антиутопична история: в бъдещето самотните хора ги изпращат в порутен хотел, където трябва да си намерят партньор за 45 дена, в противен случай ги превръщат в животни и ги пускат сред природата! Обожавам Колин Фаръл, чакам на 21 юни по HBO новия "Истински детектив"!
Секция “Особен поглед”
Голямата награда: “Овни” (“Hrutar”) на Гримур Хаконарсон. Двама братя в изолирано исландско село, които не са си говорили 40 години, трябва да се обединят, за да запазят най-ценното си притежание – овните.
Награда на журито: “Zvizdan” на Далибор Матанич. Отново сърбите ни показват как се прави: три истории за междуетническа забранена любов, протичащи в три различни десетилетия в два близки града.
Режисьор: Кийоши Куросава – “Пътуване до брега” (“Kishibe no tabi”). Харесвам "Токийска соната" на Кийоши (никаква роднинска връзка с гения Акира). Тук обаче оценката в IMDB е само 4,5 и се разказва за Мизуки, чийто мъж Юсуке се е удавил преди три години. Той се завръща, тя не се изненадва, а само го пита къде се е губил толкова време. Юсуке я кани на екскурзия до крайбрежието...
Награда “Талант”: Корнелиу Порумбою – “Съкровището” (“Comoara”). “12:08 на изток от Букурещ” на Порумбою ми е слабост (полицейският му филм няма превод). Кости всяка вечер чете героични истории на сина си (любим им е Робин Худ), а и сам се изживява като герой. Един съсед му казва, че в двора на родителите му е заровено съкровище и ако Кости намери металотърсач, ще делят. Той се запалва от идеята, което ще покаже дали претенциите му са основателни...
Специална награда “Обещаващо бъдеще”: “Nahid” на Ида Панахандех. Млада иранка се опитва чрез нова любов да организира пак объркания си от предишна връзка живот. Другият награден е “Massan” на Нийрадж Гайван – индийски филм с четири преплитащи се истории в малко градче на брега на Ганг.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
