Изкуство

Най-после София заприлича на нормална музикална столица

Най-после София заприлича на нормална европейска столица, с приличен музикален избор за лятото. Е, вярно е, че нямаме голяма концертна зала или истински фестивал с много сцени /ако изключим Спирит-а/, но поне вече не витае тягостното чувство, че всичко е направено с нечовешки мъки и на ръба на възможното. Не, не е станало чудо – не са се появили нечувани пари за спонсорство. Не се е явил щедър и анонимен любител на музиката. Преломът се дължи на друго. Най-накрая свикналият да играе на сигурно български маркетолог разбра, че противно на неговото най-искрено убеждение, музиката е сред работещите

Най-после София заприлича на нормална музикална столица

Най-после София заприлича на нормална европейска столица, с приличен музикален избор за лятото. Е, вярно е, че нямаме голяма концертна зала или истински фестивал с много сцени /ако изключим Спирит-а/, но поне вече не витае тягостното чувство, че всичко е направено с нечовешки мъки и на ръба на възможното. Не, не е станало чудо – не са се появили нечувани пари за спонсорство. Не се е явил щедър и анонимен любител на музиката. Преломът се дължи на друго. Най-накрая свикналият да играе на сигурно български маркетолог разбра, че противно на неговото най-искрено убеждение, музиката е сред работещите комуникационни платформи. В същото време промотърите приеха неизбежното – не можеш да правиш само блокбъстъри, с развитието на сцената ще трябва да правиш и концерти за ценители, за хора с по-неконвенционален вкус.

И така тази година слава Богу няма да се чудим дали Мадона ще пее вярно в София и дали обратното означава, че о, ужас! - не ни уважава. Тази година ще чакамеMorcheeba, Massive Attack, Alice in Chains, Gotan Project, Rammstein. Ще чакаме и Металика за трети път, което обаче на означава, че те са поели надолу подобно наScorpions и някои други, които май вече си живеят тук, за по-лесно. Man in the Box на Alice in Chains е едно от тези парчета, които сега просто не си в състояние да си представиш, че MTV може да върти непрекъснато. През 90-та обаче можеше. Facelift пък беше един от най-големите пробиви на грънджа - другия рок в иначе захаросаната музикална среда на Jon Bon Jovi и неговите приятели.

 

Българското представителство на Warner Music издаде на касети Who Can You Trust? и Big Calm, защото в края на 90-те музиката на Morcheeba беше напълно в съзвучие с трип-хопа на Portishead и Massive Attack, които у нас бяха култови. После феновете им драстично намаляха, когато групата зави към комерсиалния звук, но от Charango насетне отново се мобилизираха. Днес, когато никой не си прави труда да си купува дискове, единственият нормален начин да засвидетелстваш уважението си към някоя група, е да отидеш на концерта им. Слава Богу, това лято ще можем да го направим и ние.

 

Чухме Gotan Project за първи път през 2001 г. Донесе ги Ясен Петров, който беше ходил в Кан на Midem и ги представи с най-краткото ревю на света: “Докато някои народи са играли копаница, други са танцували танго”.

И така, 2010-та ще ни донесе музика, която не вярвахме, че ще дочакаме, но отдавна трябваше да чуем наживо. Честито!