ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Направи си тениска, спаси MOZEI!

Направи си тениска, спаси MOZEI!

Снимки: Facebook @Mozei, @IvoDimchev

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Само един поглед към седмичния афиш на София би ни показал, че има толкова много неща, които се случват в града – кино, театър, изложби, концерти, фестивали, четения, премиери... Може би се чувстваме разглезени, дори пренаситени от събития, а често се оправдаваме с липсата на време и как не ни достига за всичко, което искаме да видим, да чуем, да слушаме.

Понякога обаче имаме нужда някой да поразклати този афиш и да ни измъкне от стандартното, да ни събуди, за да спрем с оправданията. MOZEI (пространството, което Иво Димчев създаде преди няколко години, мястото, където публиката успя да чуе дори оперен концерт на Сашка Васева... и не само) беше едно от онези места, в които една неспокойна душа можеше да излезе наяве, да махне няколко рамки, да счупи статуквото, без самоцелно да скандализира. Самият Иво Димчев изразява своята различност с музика, хореография или пърформанс, но никога не я е натрапвал дотолкова, че да не можем да я понесем.

И въпреки че много сцени по света са отворени за него, въпреки че не спира да пътува между Ел Ей и Близкия Изток, въпреки че го гледахме дори и в британския X Factor преди време, Иво Димчев винаги се връща тук, за да се опита да размърда арт пространството в София. Прави го и преди няколко месеца, когато отново отваря MOZEI, този път на нова локация, но с ясната идея да даде сцена на събития, хора и идеи, които трудно бихме видели, чули, докоснали... на други места. Хора, за които много други врати са затворени. Само няколко месеца по-късно обаче „непосилната лекота“ на наемите го изправя пред дилемата дали да не затвори мястото. Отново. Търсейки изход, артистът реши да използва фейсбук пространството, за да направи пореден, а може би и последен опит, да спаси MOZEI. Той написа този емоционален статус с една семпла молба:

„Отворих Мозей на Раковска 138, защото се влюбих в локацията. От две години винаги, когато съм в БГ и минавам покрай мръсните витрини на ъгъла на Раковска и Аспарух с обявата "Дава се под наем", си представях вътре изложби, концерти и лекции, хората си правят тениски и минувачите искат не искат виждат, как вътре едни СВОБОДНИ млади хора се обгрижват един друг с музика, с думи, с идеи, с образи, с таланта си.

Единственото, което ме спираше да го наема беше високата цена.... от 3500 лева, а пък аз знаех, че от арт ивенти този наем не може да се избие никога. Обаче април, не знам какво ми стана и го наех... за 3000 лева на месец.

И магията започна да се случва... тази с въпросните млади хора и музиката и лекциите и т.н... и много бързо това странно, нежно, абсолютно оголено и свободно пространство стана част от лицето на София. Уви, с цифрите, разбира се, не се получи. Приходите от ивентите и тениските едвам покриваха заплатата на Славиния, която работи в Мозей и се грижи за програмата. Аз пък Мозей не съм го отворил, за да печеля, искам да съм на НУЛАТА, но да го ИМА, защото мисля, че МОЗЕЙ е нужен... и защото е нужен именно на ТОВА място... до къщата на Яворов, под Музея на литературата, до сградата на СДС, която БЕШЕ символ на надеждата НИ... Както и да е... Реално от април само от наеми съм загубил 15 000 лева. Преди седмица реших да ЗАТВОРЯ Мозей, реших, че по-добре с тези пари да се грижа за възрастните си родители или да ги влагам в работата си, НО собственикът се смили и намали наема на 2000 лева на месец.

Колкото и да ми се иска, знам че от арт ивентите няма да може да се избие и този наем. Много от артистите са млади и все още нямат публика. Концертите в Мозей са повече място за събиране на опит и споделяне, отколкото звездно преживяване, каквото биха могли да имат в Терминал 1 или в другите големи софийски сцени. Снощи направих една проста сметка. Ако има само 100 човека, които смятат, че Мозей е нужен на София, и си принтират по една тениска в месеца /цената да си принтираш тениска в МОЗЕЙ, с какъвто си искаш дизайн или снимка, е 20 лева/, това ще покрие наема на МОЗЕЙ за месец, аз ще съм на НУЛАТА и ще има още едно яко място за изкуство в центъра на София.
Сигурен съм, че всеки от вас в телефона си има снимка, която би изглеждала супер на тениска. Ако пратиш тази снимка на mozei2@yahoo.com, Славиния ще ти я принтира за отрицателно време... И МОЗЕЙ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЪЩЕСТВУВА, а ти ще получиш уникална тениска за себе си или за някой, който ОБИЧАШ.“

Във време, в което протестите се превърнаха в ежедневие, сякаш най-малко имаме нужда от поредната, може би загубена кауза, но пък може би напук на това ни е необходима. За да се поразбудим за изкуство, за да покажем, че една тениска може да промени нечий свят (доказвали са ни го няколко благотворителни кампании), а защо не и нашият.

Не обичаме да излизаме от зоната си на комфорт, но поне можем да си откраднем вдъхновение от онези, за които тя е поредната рамка, която може и трябва да бъде премахната. Защото има врати, които не трябва да бъдат затворени. Не знаем дали инициативата на Иво Димчев ще успее, но със сигурност ще си направим по една тениска в MOZEI. Като за начало. 

 

Защо актьори цитират Ицо Хазарта в емоционално видео послание?

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...