Изкуство

Нашият живот и Мерилин

Вероятно никой от нас не е бил роден по времето, когато Мерилин Монро е била звезда. Повечето хора не са гледали никога нейните филми, а и честно казано те далеч не са сред най-забележителното в кинокласиката, извън нейното участие, разбира се. Но това не пречи всеки да знае името на Мерилин и да може да я разпознае безпогрешно. В нашия живот Мерилин Монро е влязла вече като легенда и като символ и филмът „Моята седмица с Мерилин“ разказва именно за това – как изглежда отблизо тази легенда. Всяко момиче в един момент осъзнава, че е хубаво (или че не е) и от там насетне трябва да се справи

Нашият живот и Мерилин

Вероятно никой от нас не е бил роден по времето, когато Мерилин Монро е била звезда. Повечето хора не са гледали никога нейните филми, а и честно казано те далеч не са сред най-забележителното в кинокласиката, извън нейното участие, разбира се. Но това не пречи всеки да знае името на Мерилин и да може да я разпознае безпогрешно. В нашия живот Мерилин Монро е влязла вече като легенда и като символ и филмът „Моята седмица с Мерилин“ разказва именно за това – как изглежда отблизо тази легенда.

Всяко момиче в един момент осъзнава, че е хубаво (или че не е) и от там насетне трябва да се справи с последствията. За красивите жени тези последствия са доста сериозни – вярно е, че животът им е по-лесен на пръв поглед и не трябват почти никакви усилия, за да направят добро впечатление, да се харесат и да спечелят хората на своя страна, но след това трябват наистина големи и често непосилни усилия да се справят с остаряването, със загубата на внимание и да разберат кога хората са искрени с тях и кога не са. Понякога те просто не успяват да преминат в старостта – като Мерилин. Филмът проследява и двете страни на този процес.

Във филма Мерилин е на прага на четвъртото десетилетие от живота си и превъплъщението на Мишел Уилямс е перфектно – тя е превзета, лекомислена, вече леко отнесена и подпухнала от лекарствата и алкохола, но все още достатъчно обаятелна, за да може да манипулира хората с чара си. Все по-малко хора и за все по-малко време… В очите на младия Колин тя е самото съвършенство, беззащитна жена-дете и точно така изглежда в тези сцени Мерилин – сякаш се подмладява и озарява. Двамата са свързани по странен начин от илюзиите, които имат за другия и за самите себе си. Но това е филм преди всичко за Мерилин, за нейната безотговорност и жестокост, насочени главно към самата нея и за пълната й невъзможност да бъде нормален човек. В тази поредица от съдби, които съставят своята (не)реалност от аплодисменти, хапчета и алкохол, Мерилин просто е била първата… последната беше Уитни Хюстън, засега...