"Нашите души през нощта" нашумя много напоследък (продукция на Netflix), защото 50 години (!) след "Боси в парка" Робърт Редфорд и Джейн Фонда играят отново заедно (аз много повече харесвам другия им съвместен проект - "Електрическият ездач" на Сидни Полак). Режисьор е Ритеш Батра, който тази година вече има много хубав филм - "Предчувствие за край", заснет е по книга на Кент Харуф, оценката в IMDb е 7, а премиерата беше на 29 септември. 

Любовта не знае граници и не брои години, бръчки, провали и разочарования.

Луис Уотърс (Робърт Редфорд) е около 80-годишен вдовец, с обветрено мъжествено лице, пясъчноруса коса, стройно тяло и задължителната карирана риза, загащена в изтъркан "Ливайс". Живее сам в голяма къща, а една вечер съседката по диагонал Ади Мур (Джейн Фонда), сивокоса красавица на неговите години, вдовица, с все още впечатляваща фигура, дълги крака и дребни хубави черти, почуква на вратата му. Започва направо: "И двамата сме сами отдавна, искаш ли да спим заедно?!".

Всъщност му предлага действително да спят заедно, не секс, просто да си говорят, защото самотата... Той е сепнат и скептичен, но отива, промъквайки се през задния вход. Не след дълго всички започват да ги коментират - неговите приятели пенсионери в кафенето злъчно-закачливо и нецензурно, нейните приятелки завистливо и насмешливо. Луис има минало на изневяра и покаяно завръщане, Ади е по-обикновена и праволинейна.  Не закъсняват и семейните проблеми - появява се нейният син Джийн (любимият белгиец Матиас Схунертс), объркан и конфликтен безработен изоставен от съпругата си баща, докато дъщерята на Луис, Холи (Джуди Гриър, страшно я харесвам като жена), е чаровна вечна тийнейджърка и идеалистка, която уважава чуждия избор и сега иска да пътува по света, все още сама и необвързана.

Завръзката е моментът, когато Джийн оставя на майка си внука ѝ Джейми (Йейн Армитидж, откритие), палав наблюдателен умен сладур, а Луис и Ади прескачат до Лас Вегас и най-накрая правят секс, защото "душите им през нощта" са се познали, харесали и жадуват истинска близост в залеза на живота си. На всичкото отгоре малчуганът се привързва към дружелюбния и симпатичен партньор и приятел на меката си и отстъпчива баба, а Джийн се чувства предаден и изоставен.

Любовта не знае граници и не брои години, бръчки, провали и разочарования. Винаги е свежа, актуална и красива. Никой не трябва да я критикува и да ѝ завижда по дребнави, егоистични и тесногръди причини. Ако не ти харесва, поне я признай и приветствай с половин уста и неохотно.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.