Новаторски, завладяващ, успешен, шокиращо реалистичен, скандален, пропагандаторски – това са част от доста противоречивите отзвуци в медийното пространство след световната премиерата на филма “Unsere Mütter, unsere Väter”. Триологията, която е продукция на обществената немска телевизия ZDF, прави един доста смел прочит на темата за Втората световна война - определено по-различен от познатите ни холивудски продукции. В този смисъл не е учудващо, че филмът получава колкото овации, толкова и критики.
Историята започва през пролетта на 1941 в Берлин и разказва за съдбата на петима приятели по време на Втората световна война. Братята Вилхелм и Фридхелм са мобилизирани на Източния фронт. Шарлот, която е влюбена в единия от тях, е назначена като медицинска сестра в гарнизонен лазарет. Амбициозната Грета мечтае за музикална кариера и вярва, че има качествата да стане втората Марлен Дитрих. Виктор, нейният приятел, е евреин. Петимата се сбогуват, вярвайки, че войната ще продължи само няколко месеца. Бъдещето е пред тях, те имат мечти и планове. Те са най-обикновени млади хора, които танцуват, смеят се, страдат, обичат,... убиват. Срещат се отново на същото място след края на войната, преждевременно остарели и не в пълен състав...
На какво е способен човек, когато един режим го принуждава да извършва престъпления, пропагандирайки това като негово право и дори дълг? Колко лесно всъщност е да станеш предател, наивно и добронамерено отстоявайки вменени ценности? Какво е да си едновременно жертва и престъпник? Можеш ли да се научиш да живееш с непоносимото тегло на осъзнатата и споделена вина? Докъде си готов да стигнеш, за да се бориш за това, в което истински вярваш? И каква е цената, която трябва да платиш, за да оцелееш? А как би постъпил самият ти в една такава ситуация? Въпроси, чиито отговори по-скоро не искаме да знаем...
Историята, която разказва “Unsere Mütter, unsere Väter” е фиктивна, но тя отразява съдбата на милиони хора, въвлечени в безумието и жестокостта на войната. Съдбата на обикновените граждани, които под натиска на властите са били принудени да участват в престъпленията на режима и са ставали едновременно и жертви, и престъпници в същия този режим.
Изключително въздействащ и реалистичен филм, до голяма степен благодарение на отличната актьорска игра и завидното операторско майсторство. В Германия “Unsere Mütter, unsere Väter” се превръща в едно от културните събития за 2013, а в моята лична класация това безспорно e една от филмовите находки на годината. Филм, който трябва да се гледа! За пореден път след “Das Leben der Anderen” и "So weit die Füsse tragen" моите адмирации към немското кино!
