Изкуство

"Най-хубавите години от един живот": вълшебно и силно емоционално преживяване

Приказка за възрастни

Клод Льолуш преоткри любовта с "Един мъж и една жена" през 1966-а и спечели всичко в киното (а нямаше 30...). Между другото в един от неговите полуавтобиографични филми той разказва, че е бил в затвора и е започнал с порно, но това го няма никъде в официалните му представяния. "Един мъж и една жена" се  сдоби с продължение 20 години по-късно, скучно и средно, но сега над 80-годишния Льолуш за трети път ни среща с героите от култовия си филм в "Най-хубавите години от един живот" и този път резултатът е вълшебно и вълнуващо силно емоционално преживяване, всъщност съпреживяване, изчистено, красиво и класическо кино от висша проба. Никакво значение нямат нито мълчанието на критиците, нито липсата на награди, нито ниската оценка в IMDb.


Жан-Луи Дюрок (Жан-Луи Трентинян, на 89) е вече крехък старец, но с познатите фини черти и закачливи насмешливи очи (когато са бистри и разумни), обрамчени от благородни бръчки. Някогашният автомобилен състезател сега е в инвалидна количка и гасне в старчески дом, като често го връхлитат пристъпи на амнезия. Но когато синът му – едър очилат мъж над 50-те със широко лице и набито тяло, идва да го навести, той си спомня само за Ан... 

Ан Готие (Анук Еме, на 87) е горда притежателка на малко магазинче в провинцията, все още хубава, висока, горда – впечатляваща жена с гарвановочерна коса до раменете, остро класическо лице и независим поглед. Живее с пълната си жизнена дъщеря ветеринар и прелестната си, умна и привлекателна внучка. Един ден синът на Жан-Луи я навестява и я моли да посети баща му в старческия дом.


Останалото е приказка за възрастни, преживели възходи и спадове в живота си зрители, но и младите и наивните мечтатели са добре дошли. Той я обича лудо, винаги я е обичал, но е разрушил всичко от лекомислие и страх от обвързване с нетрайни флиртове, ласкаещи егото му. Тя простичко казва (и ни хваща за гърлото): "Беше прекалено съвършено". Да, малцина могат да издържат съвършенството, натискът върху самосъхранението и тоталното обсебване от другия, потъването в него и отричането от света плашат и отблъскват, подтикват към бягство в нормалното, където всичко е уютно, безопасно и сигурно. 

Сън и действителност се преливат, двамата пак са в Довил, а тяхната любов е непокътната, силна и грандиозна, омайна и ефирна, приказна и делнична, високопарна и земна, дори и пропиляна. Най-хубавите години от един живот са все още неизживените, а "колко са красиви последните лъчи на залеза"...

 

"Гениалната приятелка", сезон 2: зад затворените врати крием най-големите си тайни