Изкуство

Най-после нещо хубаво и родно в Квадрат 500

Тази изложба показва една красива и мирна България.

Националната галерия по дефиниция трябва да показва изкуство, което е българско, ценно, уникално. Най-после една изложба прави точно това.

Досега бях ходила в „Квадрат 500“ един път. Разгледах го, по моите непрофесионални критерии – става, в смисъл че единственото ми посещение беше приятно, но не бих се върнала повече. И понеже мога веднага да изброя поне пет галерии в чужди държави, в които съм ходила много повече пъти, то значи нещо генерално не е наред в това пространство. В крайна сметка никоя галерия не живее от туристите, местните хора също трябва да имат любопитство, нужда да видят какво ново се случва и да знаят, че то си заслужава. Засега само Софийска градска художествена галерия прави това напълно успешно. Откакто Яра Бубнова е и.д. на Националната галерия и в "Квадрат 500"също започват да се случват любопитни, качествени неща и това е чудесно.

Изложбата „България през стъклото на времето“ е интересен проект – снимките са много стари, но всъщност не са документални, както се очаква от анотацията, а са по-скоро „рекламни“. От една страна, поради напълно естественото отношение към фотографията преди един век – да се снимат е било нещо специално, хората са се нагласяли и са позирали търпеливо, дори децата на снимките са застанали „мирно“ и са сериозни. От друга, фотографът Марко Близнаков, дядо на дарителката Надежда Близнаков, е правил тези снимки с цел да разказва за родината си в Италия, където е бил почетен консул. Тоест той обяснимо е търсел и снимал само най-красивото и впечатляващо в родината. Ето защо тази изложба показва една красива и според точното наблюдение на Иво Хаджимишев – мирна България, с хубави и чисто облечени хора, впечатляващи църкви, китни селца, чудни шевици и бижута.

В медиите има повече от достатъчно информация за историята на експозицията, реализирана от фондация „Ценности“. В случая рекламният шум е оправдан – определено си заслужава да видите изложбата, която ще е в зала 19 ("Квадрат 500") до 7 април. На първо място всеки посетител обезателно ще открие нещо, което му е близко и съкровено. Аз например намерих, снимана отблизо, гривната, която съм наследила от прабаба си или поне много подобен модел, защото както пояснява надписа, в България тези гривни са широко разпространени. Освен това се умилих много на снимките на видимо градските девойки, облечени в носии, но с градски обувки и прически. Имам такава снимка на баба си от онази епоха, това е било много модно сред гимназистките, да се снимат с носии. На една от снимките на изложбата се вижда как един от младите мъже е комбинирал носията с бяла риза и вратовръзка.

Специално внимание заслужават и пояснителните бележки към всяка снимка. Консултант-етнограф е Анелия Милушева. Много точно и честно поясненията към снимките обясняват фактите от бита на българите преди век – общество традиционно и консервативно. В него жената си има женска роля и функция, а мъжът – мъжка. Всяко нарушаване на границите на тази конвенция за женско и мъжко носи нещастие, а традициите имат за цел да запазят и пренесат в бъдещето това разделение. И независимо дали ни харесва и дали ни звучи съвременно, това е абсолютно вярно.

Откриването на изложбата беше посетено от много повече хора, отколкото залата побира и дано това е добър знак и за тази експозиция, а и за галерията изобщо.

 

Ван Гог, Дрюрер и жените в изкуството на 2019-а