Изкуство

„Не ме докосвай“, който получи „Златна мечка“ на „Берлинале“

Близост и интимност – дали са едно и също?

„Не ме докосвай“, който получи „Златна мечка“ на „Берлинале“

Близост и интимност – дали са едно и също? Дали сме способни да обичаме себе си достатъчно, за да позволим на страстта да ни завладее, докато останем голи, уязвими и истински? Този филм е един въпрос. И макар че съдържа и много отговори, все пак си остава въпросителен – понеже отговорите в крайна сметка всеки човек трябва да намери сам.

Това безспорно беше най-обсъжданият филм на тазгодишния фестивал. По щастливо стечение на обстоятелствата дебютният филм на румънката Адина Пинтилие, копродуциран от „Агитпроп“, спечели „Берлинале“ броени дни преди откриването на София Филм Фест, при това вече беше включен в програмата. Не зная дали щеше да е възможно да видим толкова скоро победител от такъв престижен фестивал, всъщност заедно с „Ага“ видяхме два от филмите на „Берлинале“.

„Не ме докосвай“ е във всяко отношение странен филм. Главната героиня Лаура е жена на възраст, която се опитва да приеме себе си и тялото си в свят, наглед пълен с достъпни партньори и удоволствия, но всъщност враждебен към нея. Тя остарява – камерата ту я показва като хубава жена, повяхнала кинозвезда, каквато актрисата Лаура Бенсън е в действителност, ту мокра и отчаяна, приличаща на Уилям Дефо, мъжеподобно същество, потънало в меланхолия. Парадоксално, но тази нормална на вид, очевидно здрава и интелигентна жена се оказва с най-сериозни проблеми в сферата на близостта и секса. Много по-добре от нея приемат себе си и интимния си живот останалите участници във филма – от Томас, загубил цялата си коса на 13-годишна възраст, през транссексуалната Хана, до инвалида Кристиян, който няма нито един нормално функциониращ крайник. Самата режисьорка участва във филма си като наблюдател и това му придава отчасти документален характер.

След филма Адина Пинтилие каза, че това е началото на голям проект, предназначен да се представя в музеите за модерно изкуство като поредица от кратки филми, снимки и пърформанси на участниците. В този формат и на територията на музея проектът й наистина би придобил смисъл. Във формата на филм той е дълъг, бездушен и банален. Нито един от участниците не изглежда като човек с душа и характер, може би с изключение на Хана. Никой не обича никого или поне историята не отива в тази посока – интимността в интерпретацията на Пинтилие е просто секс, което личи особено отчетливо от епизодите в садо-мазо клуба.

Изборът на журито на „Берлинале“ да даде „Златна мечка“ на „Не ме докосвай“ беше посрещнат с доста сериозни критики. И макар че филмът на Пинтилие се гледа с интерес и е необичаен и провокиращ, той просто не е кино. Излязох озадачена, но не и развълнувана.