По стечение на обстоятелствата познавам Критиян Минков, макар че артистът, който представи „Небесния си проект“ - както аз с топлота го наричам, съвсем не прилича на онова 6-годишно момче, с което се запознах преди доста години. Второ поколение фотограф, Кристиян е студент по „Фотография“ в НБУ и тази година му предстои дипломиране. Но образованието съвсем не го е затворило в рамките на фотографията - като достоен представител на семейство Минкови, той винаги се е интересувал от света наоколо, разглеждайки го през множеството призми. Просто Кристиян вижда действителността през обектива, придавайки на идеите си различна форма и цвят. Именно с помощта на изразното средство „небе“ той разказва какво ни предстои.
„Колажът е представата ни за бъдещето - вечно изменяща се и зависеща от начина, по който използваме наличните ни ресурси. – казва Кристиян. – Най-външната част представлява тези ресурси във формата на цветове, които се развиват според начина, по който ги гледаме. Небето, което няма облаци и стои над тях, е частта от бъдещето, която ни е напълно неизвестна.
Второто ниво е небе с облаци. Това са нашите представи за бъдещето според настоящето.Тези представи, точно като облаци, са вечно променящи се и не са с напълно ясна форма. В средата на инсталацията, най-нависоко, е неизбежният край на всяко нещо. Той е едновременно сигурен и неизвестен, което ме накара да ползвам по-тъмна гама за представянето му.“
За да осъществи замисъла, фотографът засне повече от 400 кадъра в продължение на 3 месеца, а за самия колаж използва 238 снимки. Питам го защо избра да снима точно небето, а той споделя, че това е неговата „стара любов“. Отчасти заради снимките на безкрайната синева започва да изучава сериозно фотографията. „Хората и природата също са от любимите ми обекти за снимане, но за този проект небето бе най-подходящо“, казва още Кристиян.
Таванът в една от залите на „Червената къща“ ще бъде различен до 26 юли, докато трае изложбата "Вдъхновен от поезията" на студентите от Нов български университет. Небето отвън е влязло вътре и всеки ще разбере това по своему, но все пак попитах какъв е бил началният замисъл. Ето и отговорът:
„Хората сами определят бъдещето си чрез действията си и начина, по който използват ресурсите на планетата. Всички знаем какъв край ни очаква и затова е добре да изградим положителен и удоволетворяващ път към него.
Ако сме доволни от този път, няма да се страхуваме от начина, по който той свършва и ще знаем, че сме оставили добри основи за тези, които ще ходят по него след нас.“
[[gallery]]
