ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Неподчинение“ – две жени срещу света

„Неподчинение“ – две жени срещу света

Снимка: www.imdb.com

Ронит, прокудената дъщеря на ортодоксален равин, се завръща у дома за погребението на баща си. Там я посрещат най-близките хора от детството й – братовчедът Довид и най-добрата й приятелка Ести. Преди години Ронит е напуснала общността заради една скандална и забранена любовна връзка – с Ести.

„Неподчинение“ (Disobedience) е филм на режисьора Себастиан Лелио, който на тазгодишните Оскари спечели наградата за чуждоезичен филм с „Фантастична жена“. Изглежда темата за това как се вписват в обществото нестандартните хора, вълнува Лелио много силно. Този негов филм има същите достойнства и недостатъци като наградения с „Оскар“ – отлични актьори, интересен сюжет, но недостатъчно убедителна интрига и тромаво действие.

Ронит (Рейчъл Вайс) е красива и успяла нюйоркчанка, която във филма е фотограф по професия, а в едноименния роман е финансов анализатор – разликата е важна за сюжета. Също така в романа Ронит има връзка с омъжения си шеф и се връща в родния Лондон отдавна загърбила своето минало. Във филма Ронит (Рейчъл Вайс, прекрасна както обикновено и страхотно убедителна) е объркана и тъжна жена, която се опитва да открие път към изгубените си близки.

Как се вписват в обществото нестандартните хора?

Довид, който е любимият ученик на баща й и негов бъдещ наместник, е добър човек и чувствителен мъж, но напълно неспособен да напусне рамките на общността, в която живее. Алесандро Нивола е толкова прекрасен в тази роля, че не е трудно да се разбере защо Ести и Ронит го обичат толкова много. В ролята на Ести е Рейчъл Макадамс и въпреки своята емоционална игра и няколко добри сцени, тя е видимо по-слаба от екранните си партньори.

В рамките на няколко дни, в които Ронит си е у дома, за тримата герои предстои да преминат границите на собственото си неподчинение и да намерят начин да продължат живота си.

Филмът, както и едноименната книга са любопитна и рядка възможност да се надникне в живота на затворената и ултраконсервативна еврейска общност в Лондон. Авторката на романа и съавтор на сценария, Ребека Ленкевич, произхожда именно от такова семейство и разказва за хората, които познава от дете. Този аспект на историята е много по-любопитен от любовния триъгълник, който не ни казва нищо повече от очевидното – прошката е невъзможна без любов.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...