Този филм има две лица – еднакво значими, интересни и определящи го. „Непознатият край езерото“ е носител на голямата награда от фестивала в Кан, но на така наречената Queer palm – за гей кино. Номинациите му за най-голямата награда за френско кино „Сезар“ тази година са 9 на брой – точно колкото на „Синият е най-топлият цвят“, но за разлика от последния, никога няма да видим този филм в България. Одобрението му от критиката на Rotten tomatoes e 98%, но съпоставките с всеки друг шедьовър от изминалата година са немислими. И не на последно място – това е любовен филм и криминална драма, който полека се прокрадва към сърцето и го стиска с ледени пръсти, но той не е като никоя друга история в този жанр, защото разказва за ситуации и хора в една паралелна реалност.[[more]]Целият филм е сниман на едно анонимно езеро във Франция и в него не се появява нито една жена, дори за една секунда. Затова пък има достатъчно мъже, през повечето време – голи. Това е история, която се случва на място за cruising – приблизителният превод е „свалки“ – място, където гей мъжете ходят, за да правят секс. Това е социална среда и житейска ситуация, която няма аналог извън гей общността – място, където за една минута всеки трябва да реши дали човекът насреща му заслужава доверие, защото това може да е някой смъртоносно опасен непознат, но може и да е любовта на живота му. За Франк – героят на филма – един мъж се оказва и двете. Отначало Франк става свидетел на едно убийство, за да се влюби след това в убиеца и да върви по онова тънко острие на опасност и възбуда, което сме виждали само по филмите. Франк е съвсем обикновено момче, безработен и добродушен, който с отворено сърце преживява всичко – и хубаво, и лошо. Страховете, обичта и състраданието са така изписани върху цялото му лице, че е невъзможно да не ги съпреживеем заедно с него. А и няма защо да се лъжем - едва ли някой от нас би си позволил подобно безразсъдство, независимо колко зашеметяващи емоции и страстен секс ще ни донесе.
Откровен, разголващ и плашещ, филмът не прави никакви компромиси, за да стане по-достъпен за масовата публика. И без това има достатъчно филми, които се опитват да покажат, че гей мъжете са като всички останали. Този напълно доказва, че не са.
