ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Непознатият край езерото“/ L'Inconnu du lac (2013)

„Непознатият край езерото“/ L'Inconnu du lac (2013)

Този филм има две лица – еднакво значими, интересни и определящи го. „Непознатият край езерото“ е носител на голямата награда от фестивала в Кан, но на така наречената Queer palm – за гей кино. Номинациите му за най-голямата награда за френско кино „Сезар“ тази година са 9 на брой – точно колкото на „Синият е най-топлият цвят“, но за разлика от последния, никога няма да видим този филм в България. Одобрението му от критиката на Rotten tomatoes e 98%, но съпоставките с всеки друг шедьовър от изминалата година са немислими. И не на последно място – това е любовен филм и криминална драма, който полека се прокрадва към сърцето и го стиска с ледени пръсти, но той не е като никоя друга история в този жанр, защото разказва за ситуации и хора в една паралелна реалност.Целият филм е сниман на едно анонимно езеро във Франция и в него не се появява нито една жена, дори за една секунда. Затова пък има достатъчно мъже, през повечето време – голи. Това е история, която се случва на място за cruising – приблизителният превод е „свалки“ – място, където гей мъжете ходят, за да правят секс. Това е социална среда и житейска ситуация, която няма аналог извън гей общността – място, където за една минута всеки трябва да реши дали човекът насреща му заслужава доверие, защото това може да е някой смъртоносно опасен непознат, но може и да е любовта на живота му. За Франк – героят на филма – един мъж се оказва и двете. Отначало Франк става свидетел на едно убийство, за да се влюби след това в убиеца и да върви по онова тънко острие на опасност и възбуда, което сме виждали само по филмите. Франк е съвсем обикновено момче, безработен и добродушен, който с отворено сърце преживява всичко – и хубаво, и лошо. Страховете, обичта и състраданието са така изписани върху цялото му лице, че е невъзможно да не ги съпреживеем заедно с него. А и няма защо да се лъжем - едва ли някой от нас би си позволил подобно безразсъдство, независимо колко зашеметяващи емоции и страстен секс ще ни донесе.

Откровен, разголващ и плашещ, филмът не прави никакви компромиси, за да стане по-достъпен за масовата публика. И без това има достатъчно филми, които се опитват да покажат, че гей мъжете са като всички останали. Този напълно доказва, че не са.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...