ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Невероятните костюми в „Черната пантера“

Филмът „Черната пантера“ е забележителен в много отношения. Понеже съм пристрастна обаче, не мога да не отбележа, че по отношение на костюмите това наистина е уникален, изключителен пример, който трудно може да бъде надминат. Работата на Рут Картър върху костюмите в този филм ще остане образец за перфектно съчетание между традициите на Африка и технологиите на бъдещето.

Рут Картър има зад гърба си две награди „Оскар“ и работа в много филми с афроамериканци, но за първи път в „Черната пантера“ са й дадени почти неограничени правомощия да покаже таланта си и тя го прави по блестящ начин. Разбира се, с помощта на цял екип – петима илюстратори, 14 дизайнери и още много технически лица.


ОТ ГРАДА
30 септ 2022 | Общество

"Възраждане" и бъдещето на българския популизъм

Много правилно в един свой неотдавнашен текст Калин Янакиев прави доброто разграничение, че българския национализъм...

Абсолютно всеки костюм във филма – а те са над 700 – е създаден на базата на типични за Африка цветове и облекла, съчетани с модерни технологии и мотиви от бъдещето, за да съответстват на сюжета.

Работата на Рут върху филма започва с пет месеца подготовка, в които тя и екипът й тръгват в различни посоки, с цел да набавят възможно най-обширна информация за облеклото и бижутата на коренните жители на Африка. Абсолютно всеки костюм във филма – а те са над 700 – е създаден на базата на типични за Африка цветове и облекла, съчетани с модерни технологии и мотиви от бъдещето, за да съответстват на сюжета. Рут и нейните хора събрали всякакви платове от Гана, одеяла от Лесото, рокли на масаите, туарегите и зулусите. Към всичко това Рут добавила и техниките за плисиране на платове на Изи Мияки, рокли в африкански стил на Ив Сен Лоран и Дона Карън и сандали на Алекзандър Маккуин.

Намесата на режисьора се свеждала до определяне на базовата цветова гама за главните герои – черно, червено и зелено (цветовете на Африка). Лилавото е цветът на висшите сили, а светлосиньото – на полицията. Самият костюм на Черната пантера е украсен с орнаменти с множество триъгълници, защото според Рут триъгълникът е сакрална фигура за Африка и показва, че под този костюм се крие не просто супергерой, а крал. Дрехите на Анжела Басет са едновременно типично африкански с характерната зулуска шапка. От друга страна, са изработени на 3D принтер.

Много интересно са измислени доспехите на жените-воини, предвождани от Дора Миладже. Рут определено не искала те да са полуголи, каквато е стандартната представа за африканките. Вместо това по специална технология в Африка са им избродирани доспехи, много подобни на тези на самураите, а на врата си носят прочутите обръчи, които за целите на филма са били от гума, за безопасност. Цветът е червен като дрехите на племето масаи и Рут казва, че това е много ефектно, защото въздейства психологически – дори насреща си да имаме пет жени с такива доспехи, то яркият цвят и елементите ги правят да изглеждат десет.

Детайлите са безброй и всяко вглеждане в героите показва нещо ново и различно. И макар тази година Академията да присъди Оскара на Марк Бриджес за „Невидима нишка“ напълно заслужено, Рут Картър заслужаваше поне номинация.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...