Филмът „Черната пантера“ е забележителен в много отношения. Понеже съм пристрастна обаче, не мога да не отбележа, че по отношение на костюмите това наистина е уникален, изключителен пример, който трудно може да бъде надминат. Работата на Рут Картър върху костюмите в този филм ще остане образец за перфектно съчетание между традициите на Африка и технологиите на бъдещето.

Рут Картър има зад гърба си две награди „Оскар“ и работа в много филми с афроамериканци, но за първи път в „Черната пантера“ са й дадени почти неограничени правомощия да покаже таланта си и тя го прави по блестящ начин. Разбира се, с помощта на цял екип – петима илюстратори, 14 дизайнери и още много технически лица.

Абсолютно всеки костюм във филма – а те са над 700 – е създаден на базата на типични за Африка цветове и облекла, съчетани с модерни технологии и мотиви от бъдещето, за да съответстват на сюжета.

Работата на Рут върху филма започва с пет месеца подготовка, в които тя и екипът й тръгват в различни посоки, с цел да набавят възможно най-обширна информация за облеклото и бижутата на коренните жители на Африка. Абсолютно всеки костюм във филма – а те са над 700 – е създаден на базата на типични за Африка цветове и облекла, съчетани с модерни технологии и мотиви от бъдещето, за да съответстват на сюжета. Рут и нейните хора събрали всякакви платове от Гана, одеяла от Лесото, рокли на масаите, туарегите и зулусите. Към всичко това Рут добавила и техниките за плисиране на платове на Изи Мияки, рокли в африкански стил на Ив Сен Лоран и Дона Карън и сандали на Алекзандър Маккуин.

Намесата на режисьора се свеждала до определяне на базовата цветова гама за главните герои – черно, червено и зелено (цветовете на Африка). Лилавото е цветът на висшите сили, а светлосиньото – на полицията. Самият костюм на Черната пантера е украсен с орнаменти с множество триъгълници, защото според Рут триъгълникът е сакрална фигура за Африка и показва, че под този костюм се крие не просто супергерой, а крал. Дрехите на Анжела Басет са едновременно типично африкански с характерната зулуска шапка. От друга страна, са изработени на 3D принтер.

Много интересно са измислени доспехите на жените-воини, предвождани от Дора Миладже. Рут определено не искала те да са полуголи, каквато е стандартната представа за африканките. Вместо това по специална технология в Африка са им избродирани доспехи, много подобни на тези на самураите, а на врата си носят прочутите обръчи, които за целите на филма са били от гума, за безопасност. Цветът е червен като дрехите на племето масаи и Рут казва, че това е много ефектно, защото въздейства психологически – дори насреща си да имаме пет жени с такива доспехи, то яркият цвят и елементите ги правят да изглеждат десет.

Детайлите са безброй и всяко вглеждане в героите показва нещо ново и различно. И макар тази година Академията да присъди Оскара на Марк Бриджес за „Невидима нишка“ напълно заслужено, Рут Картър заслужаваше поне номинация.