Моноспектакълът „Ние, българите“ е вторият проект на актьора Николай Урумов и автора Александър Урумов след трогателния и смешен „Лалугер“. Партньорството им очевидно е успешно, макар че в този случай формулата е леко променена.[[more]]Заглавието „Ние, българите. Открит урок за чужденци“ обяснява достатъчно изчерпателно за какво се разказва на сцената в продължение на час и половина. Спецификата на темата заглушава драматичните и дори трагични нотки, които в „Лалугер“ прекрасно балансираха комедийните моменти. Тук всичко е просто смешно, при това, при подходящата нагласа – ужасно смешно! Обхватът на темата позволява всякакви импровизации, с които Николай Урумов се справя прекрасно, за което заслуга има дори част от публиката. Като сe започне от героичната история на България, мине се през близките ни и по-далечни съседи и се свърши с отличителните качества на отделно взетия български индивид, всичко е поднесено симпатично и без да се прекалява особено. Някои от историите са истински остроумни и страхотно забавни. Има и няколко напълно сериозни акцента, както подобава на една не съвсем несериозна тема.
Лично за мен спектакълът беше заключен между два момента – един в началото и един в самия край. При излизането си на сцената Николай Урумов поздрави присъстващите в залата чужденци или българи, които очевидно се чувстват чужденци в родината си. А в края помоли публиката да помисли дали планът за спасение, който очевидно всички имаме в главата си, е лично наш или включва и родината. Засрамих се и от двете – с пълното съзнание, че ограничавам до минимум кръга на хора, с които общувам и те до един се чувстват чужденци тук, също като мен, и че вече имам действащ план къде и кога да замине да учи детето ми, за да го „спася“. Предполагам с подобни смесени чувства са си тръгнали много от хората в залата. В крайна сметка това е безпогрешен лакмус за добрия спектакъл. Може да си отбележите за есенния сезон.
