ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Ние, българите. Открит урок за чужденци“, Нов театър - НДК

„Ние, българите. Открит урок за чужденци“, Нов театър - НДК

Моноспектакълът „Ние, българите“ е вторият проект на актьора Николай Урумов и автора Александър Урумов след трогателния и смешен „Лалугер“. Партньорството им очевидно е успешно, макар че в този случай формулата е леко променена.Заглавието „Ние, българите. Открит урок за чужденци“ обяснява достатъчно изчерпателно за какво се разказва на сцената в продължение на час и половина. Спецификата на темата заглушава драматичните и дори трагични нотки, които в „Лалугер“ прекрасно балансираха комедийните моменти. Тук всичко е просто смешно, при това, при подходящата нагласа – ужасно смешно! Обхватът на темата позволява всякакви импровизации, с които Николай Урумов се справя прекрасно,  за което заслуга има дори част от публиката. Като сe започне от героичната история на България, мине се през близките ни и по-далечни съседи и се свърши с отличителните качества на отделно взетия български индивид, всичко е поднесено симпатично и без да се прекалява особено. Някои от историите са истински остроумни и страхотно забавни. Има и няколко напълно сериозни акцента, както подобава на една не съвсем несериозна тема.

Лично за мен спектакълът беше заключен между два момента – един в началото и един в самия край. При излизането си на сцената Николай Урумов поздрави присъстващите в залата чужденци или българи, които очевидно се чувстват чужденци в родината си. А в края помоли публиката да помисли дали планът за спасение, който очевидно всички имаме в главата си, е лично наш или включва и родината. Засрамих се и от двете – с пълното съзнание, че ограничавам до минимум кръга на хора, с които общувам и те до един се чувстват чужденци тук, също като мен, и че вече имам действащ план къде и кога да замине да учи детето ми, за да го „спася“. Предполагам с подобни смесени чувства са си тръгнали много от хората в залата. В крайна сметка това е безпогрешен лакмус за добрия спектакъл. Може да си отбележите за есенния сезон.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...