ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Никога, рядко, понякога, винаги": когато абортът е не само медицински акт, а ново начало

"Никога, рядко, понякога, винаги": когато абортът е не само медицински акт, а ново начало

Снимки: Focus Features

"Никога, рядко, понякога, винаги" е независимо явление със сценарист и режисьор Илайза Хитман (трети пълнометражен опит), с оценка 7.4 в IMdb и 13 отличия(!) , като две имат изключително висока стойност – Голямата награда на журито в Берлин и Специалната награда на журито на "Сънданс". Рядко някое заглавие участва и на двата фестивала... Отново съм раздвоен – нарочно делничен, муден, равен и уж без никакви реални събития освен едно, филмът има блестящи проблясъци на оригинален и стихиен талант.

Оутъм (Сидни Фланигън, изключителна) е тийнейджърка от Филаделфия с бледо триъгълно лице, катранена коса на черта, сведен поглед и тъничка фигура, която отначало участва в конкурс за таланти, свири на китара и пее с дрезгав, нешколуван, но интересен глас. Разни юноши от публиката я наричат "к...", това се повтаря и на улицата. Толкова, нищо повече не ни се обяснява. Оутъм явно е нещастна вкъщи, има мила и усмихната, но повърхностна майка (Шарън Ван Етън) и груб и избухлив баща (Райън Еголд), който може би е с психични проблеми. И освен това е тайно бременна...

Основното във филма е пътуването на Оутъм с влак и с малко откраднати пари до Ню Йорк, за да извърши аборт (законите в Пенсилвания са по-строги, но това го схващат само американците, запознати с контекста), придружена от братовчедка си и колежка на касата в супермаркета – стройната красавица с дълги крака, изящни черти, деликатни скули и кокетна конска опашка Скайлър (Талия Райдър). В купето се запознават с чаровния млад нахалник Джаспър (Тиъдър Пелерин), който е явно привлечен неудържимо от Скайлър и ще играе особена роля в по-нататъшната интрига. Позицията на режисьорката е твърдо pro-choice и това е важно, но на прегледа в клиника Оутъм разбира, че е бременна не в десетата, а в 18-ата седмица и абортът ще продължи два дни, а парите и възможностите привършват.

Има една сцена – разпит, заснета в дълъг неподвижен кадър, която кара сърцето ни да препуска и е есенцията и ядрото. Оутъм трябва да отговаря пред очилатата, безцветна, кротка и подкупващо дружелюбна социална работничка (Кели Чапман) на типови стандартни въпроси само с "никога, рядко, понякога, винаги". Просълзяваме се, изстиваме и преглъщаме на пресекулки, защото разбираме всичко за живота на безизразното, лаконично и затворено в себе си момиче; минало, изпълнено с насилие, тормоз, измама, подигравки, излъгани чувства и експлоатация навън и пълно безразличие и неразбиране у дома. Затова абортът е не само медицински акт, а ново начало, при което горчивите уроци вече са научени, а нови грешки няма да има. И докато Оутъм уморено и унесено гледа през прозореца, ни връхлита съжалението, че заедно с това са отлетели и детските илюзии за света и вярата в хората. Но се молим да не ги последват надеждата, мечтите и оптимизма.

 

5 филма, които очакваме да гледаме през 2021

 

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.