Изкуство

"Никога, рядко, понякога, винаги": когато абортът е не само медицински акт, а ново начало

Нещо за гледане

"Никога, рядко, понякога, винаги" е независимо явление със сценарист и режисьор Илайза Хитман (трети пълнометражен опит), с оценка 7.4 в IMdb и 13 отличия(!) , като две имат изключително висока стойност – Голямата награда на журито в Берлин и Специалната награда на журито на "Сънданс". Рядко някое заглавие участва и на двата фестивала... Отново съм раздвоен – нарочно делничен, муден, равен и уж без никакви реални събития освен едно, филмът има блестящи проблясъци на оригинален и стихиен талант.

Оутъм (Сидни Фланигън, изключителна) е тийнейджърка от Филаделфия с бледо триъгълно лице, катранена коса на черта, сведен поглед и тъничка фигура, която отначало участва в конкурс за таланти, свири на китара и пее с дрезгав, нешколуван, но интересен глас. Разни юноши от публиката я наричат "к...", това се повтаря и на улицата. Толкова, нищо повече не ни се обяснява. Оутъм явно е нещастна вкъщи, има мила и усмихната, но повърхностна майка (Шарън Ван Етън) и груб и избухлив баща (Райън Еголд), който може би е с психични проблеми. И освен това е тайно бременна...

Основното във филма е пътуването на Оутъм с влак и с малко откраднати пари до Ню Йорк, за да извърши аборт (законите в Пенсилвания са по-строги, но това го схващат само американците, запознати с контекста), придружена от братовчедка си и колежка на касата в супермаркета – стройната красавица с дълги крака, изящни черти, деликатни скули и кокетна конска опашка Скайлър (Талия Райдър). В купето се запознават с чаровния млад нахалник Джаспър (Тиъдър Пелерин), който е явно привлечен неудържимо от Скайлър и ще играе особена роля в по-нататъшната интрига. Позицията на режисьорката е твърдо pro-choice и това е важно, но на прегледа в клиника Оутъм разбира, че е бременна не в десетата, а в 18-ата седмица и абортът ще продължи два дни, а парите и възможностите привършват.

Има една сцена – разпит, заснета в дълъг неподвижен кадър, която кара сърцето ни да препуска и е есенцията и ядрото. Оутъм трябва да отговаря пред очилатата, безцветна, кротка и подкупващо дружелюбна социална работничка (Кели Чапман) на типови стандартни въпроси само с "никога, рядко, понякога, винаги". Просълзяваме се, изстиваме и преглъщаме на пресекулки, защото разбираме всичко за живота на безизразното, лаконично и затворено в себе си момиче; минало, изпълнено с насилие, тормоз, измама, подигравки, излъгани чувства и експлоатация навън и пълно безразличие и неразбиране у дома. Затова абортът е не само медицински акт, а ново начало, при което горчивите уроци вече са научени, а нови грешки няма да има. И докато Оутъм уморено и унесено гледа през прозореца, ни връхлита съжалението, че заедно с това са отлетели и детските илюзии за света и вярата в хората. Но се молим да не ги последват надеждата, мечтите и оптимизма.

 

5 филма, които очакваме да гледаме през 2021