Тази година любимата ми категория е събрала просто превъзходни номинации, представящи най-доброто в киното – приказни сюжети, исторически личности и цял филм за дизайнер и неговата модна къща. Трудно е да се избере между толкова силни кандидати, повечето от които любимци на Академията. Сигурно е само едно – който и да спечели, ще е напълно заслужено.
Ето и номинациите за художник по костюмите.
Жаклин Дюран за „Красавицата и Звяра“
Жаклин вече има един „Оскар“ за работата си във филма „Анна Каренина“. Това подсказва уменията й да прави прекрасни рокли, но конкретно във филма „Красавицата и Звяра“ любимият й костюм е мъжки. Става въпрос за костюма на принца на снимката по-горе. Изработката му е отнела цели пет дни, бродериите са направени изцяло на ръка, като върху костюма са зашити 20 000 кристала Swarovski.
Отделна своя история имат и роклите на Бел. В много отношения те приличат на характерните женски рокли от късното Средновековие, но има и напълно модерни елементи – например джобовете, които Жаклин е решила да се виждат, за да се покаже Бел като работещо момиче. Исторически жените винаги са имали джобове на дрехите си, но те са били скрити. Голямо предизвикателство е била и балната рокля на Бел. От една страна, хората очакват да видят легендарната жълта рокля от филма, същевременно такава гладка и обикновена рокля би стояла семпла на екран. Жаклин създава просто прекрасна рокля по старинен френски модел.
Жаклин Дюран за „Най-мрачният час“
Втора номинация за Жаклин за един напълно различен филм. Самата тя признава, че е започнала проучванията си с Клеми – съпругата на Чърчил. Подобно на великия си съпруг и тя е била видна ексцентричка, прочута колкото с гардероба, толкова и с шапките си. Част от нейния гардероб е възпроизведен във филма, като на шапките е обърнато особено внимание.
Чърчил, като всеки богат и консервативен англичанин, се е обличал изключително стилно и почти не променял гардероба си – костюмите му по време на войната са същите, които той носел още от 20-те години. На снимките му като млад се вижда верижката на часовника му Breguet, дубликат от който компанията специално предоставя за снимките. Повечето от ателиетата, в които Чърчил шиел дрехите си, и до днес съществуват на знаменитата улица „Севил роу“. Жаклин се обръща към Henry Poole, които правят костюмите на Гари Олдман за филма и при посещението ми в Лондон този месец видях, че цялата им витрина е в снимки от филма – това е чудесна реклама за ателието. Освен костюмите за филма са произведени и четири шапки, които са направени от ателието Lock & Co, където самият Чърчил си поръчвал шапки. Изобщо поне в този случай прословутите английски традиции са работили изцяло в полза на филма и са гаранция за най-високо качество на костюмите.
Консолата Бойл за „Довереникът на кралицата“
Това е четвърта номинация за Консолата Бойл. Вече сме разказвали за костюмите във филма и трудностите, с които се е сблъскала тя. От една страна, кралица Виктория е живяла по време, когато фотографията е съществувала и от нея са останали много снимки, така че е ясно какво е носила. Роклите й са били отлично съхранени и днес много от тях са в музеите в превъзходно състояние. Недостатъкът на гардероба на Виктория е в това, че тя почти цял живот носела траур, а черното е най-трудният за снимане цвят, защото поглъща светлината и детайлите изобщо не личат. Ето защо Консолата прави гардероба на Джуди Денч като Виктория не изцяло черен, а в производни тъмни цветове и нюанси на скъпоценен камък. Ефектът е точно като за кино.
Луис Секейра за „Формата на водата“
Това е първа номинация за Луис Секейра, но не е първият му проект с Гийермо дел Торо. Съответно атмосферата е водеща и художникът по костюмите е работил в непосредствена близост с художниците-сценографи и всеки костюм е създаден така, че напълно да отговаря на цялостната обстановка и цветовете във филма.
Всеки герой е имал създадена предварително не само своя палитра от цветове – повечето в сиво-синята гама и като цяло по-убити, но и специален албум от материи. Луис започнал работата си по филма със събиране на стари платове, за което обиколил половината свят.
Елайза, казва Луис, се вдъхновява за своя гардероб точно така, както всеки художник по костюмите – с гледане на стари филми. Ето защо тя си има отчетлив личен стил, без всъщност да има средства да си позволи дрехите, които иска. Единствената и най-важна част от гардероба, в която Елайза влага парите си, са хубавите обувки. Сега вече няма как да не й симпатизираме, нали? Всяко момиче с хубави обувки е доказано наш човек!
Марк Бриджес за „Невидима нишка“
Абсолютният ми фаворит в категорията. Марк вече има „Оскар“ за костюмите във филма „Артистът“ и е доказал, че ретро модата е истинската му страст. Даниъл Дей-Луис на свой ред е взел не по-малко участие в решенията за това къде и какво да бъде показано на екран. Филмът разказва за една модна къща, в която се обличат кралски особи и най-знаменитите жени през 50-те години – в един епизод дизайнерът Рейнълдс Уудкок шие сватбената рокля на Дорис Дюк за брака й с доминиканския жиголо Порфирио Рубироса и макар че във филма не са споменати имена, самият епизод и роклята на наследницата говорят сами за себе си. В отделни епизоди може да се проследи почти целия процес на изработване на дреха Haute Couture – от взимането на мерки, през корсета и ръчно ушитата подплата до финалните детайли. Дори само в тази документална част, посветена на висшата мода, филмът е за напълно заслужен „Оскар“.
Аз лично бих добавила в категорията и Дженифър Джонсън за работата и в „Аз, Тоня“.
