Това е любимата ми категория, споделяла съм го и преди. Зад костюмите в киното стоят часове на търпеливо търсене из книги и архиви, подробни изследвания на историята и модата на дадена епоха, ровене из антикварни магазини и пазари за всяко подходящо парченце плат и аксесоар и, накрая, създаване на всеки персонаж чрез неговите дрехи – един език, който, без да осъзнаваме, влияе изключително силно. При това, за разлика от всеки друг участник в екипа, художникът по костюмите няма право да остави своя отпечатък в работата си – той просто трябва да следва замисъла на филма и режисьора.[[more]]Тази година номинираните в категорията са ветерани с много награди зад гърба си, представени със селекция от филми, които варират от напълно измислени футуристични истории („Лудият Макс“, „Пепеляшка“) до разкази за напълно реални хора и епохи („Момичето от Дания“, „Завръщането“). Напълно различни са и подходите на номинираните към работата им. Докато Санди Пауъл (моята фаворитка в категорията) работи основно с актьорите – показателно тя е номинирана за два филма с Кейт Бланшет („Пепеляшка“ и „Каръл“), то Жаклин Уест („Завръщането“) е винаги в тясна връзка с режисьора, а Пако Делгадо („Момичето от Дания“) разчита на подробно изследване на епохата и модата от съответното време. Резултатите във всеки случай са забележителни.
Ето и подробности за процеса около създаването на костюмите за всеки от номинираните филми:
„Каръл“ – Санди Пауъл
В декемврийския брой на американския „Вог“ има статия за костюмите в „Каръл“ и интервю с дизайнерката им Санди Пауъл и режисьора Тод Хайнс, взето по време на нюйоркската седмица на модата, където двамата са на първия ред в публиката. Точно така – имаме работа с рядък случай на режисьор, силно изкушен от модата, който е имал съвсем ясна визия какво иска като костюми още докато е работил върху проекта за филма. Санди Пауъл е получила от него своеобразни пана или т.нар. moodboards, в които Тод Хайнс е отбелязал точно цветовете и комбинациите, които си представя за костюмите в дадена сцена.
От там насетне Санди е работила главно с актьорите. Кейт Бланшет е нейна фаворитка – двете имат три филма заедно. Гардеробът й в „Каръл“ абсолютно точно повтаря избраните от Тод цветове, но са добавени аксесоари в ярки цветове за по-голям ефект. Гардеробът на Руни Мара еволюира заедно с героинята й – в последните сцени на филма тя е облечена много подобно на Каръл, символично приела своята нова самоличност.
„Пепеляшка“ – Санди Пауъл
Историята в познатата приказка не е ситуирана в определена епоха и това е дало възможност на Санди да вложи в костюмите цялото си въображение. Резултатите са страхотни!
Прословутата синя бална рокля на Пепеляшка е вдъхновена от най-известния портрет на австрийскaта империатрица Сиси. Дори прическата на Пепеляшка е подобна. Роклята изглежда синя, но всъщност е комбинация от много цветове, включително зелено и дори лилаво, за да има този невероятен ефект, когато Пепеляшка се движи и танцува.
Най-забележителни са костюмите на злата мащеха – Кейт Бланшет. Мащехата във филма не е просто зла, тя е по свой начин очарователна и едновременно коварна. Санди Пауъл се е вдъхновявала за костюмите й от великите звезди на киното през 40-те години като Марлене Дитрих и Джоан Крофорд. Двете дъщери по думите на дизайнерката просто е трябвало да са най-кичозно облечените жени на света. А бляскавата бяла рокля на кръстницата свети съвсем буквално – в нея са вградени 400 малки LED светлинки.
„Завръщането“ – Жаклин Уест
Любопитен факт е, че когато от режисьорът Иняриту се обадил на Жаклин да я покани да се присъедини към екипа, тя вече знаела с подробности историята на Хю Глас. Това е само едната причина Жаклин Уест да приеме предизвикателството. Другата е просто необичайната задача – да се показват стари и мръсни дрехи в киното е едно от най-трудните неща. За Леонардо ди Каприо са изработени около 30 варианта на костюма му в различни фази на остаряване и замърсяване.
Естествено, няма как дрехите да се цапат с истинска кал и кръв, а е създадено специално вещество, приличащо на черна вакса. Екипът дори нарича асистентката, която носи ваксата, с подобно на индианско име „Ходещата с черната вакса“.
Другият проблем е как дрехите да са едновременно топли, но не много тежки, така че като се намокрят да не пречат на движението на актьорите или направо да ги повлекат към дъното. Също задача, с която Жаклин се е справила успешно. В някои сцени актьорите са облечени с по четири връхни дрехи една върху друга, защото температурите са били рекордно ниски.
„Момичето от Дания“ – Пако Делгадо
Най-голямото предизвикателство пред Пако Делгадо в този филм е малко необичайно – това е фактът, че Еди Редмайн е много висок. Това означава, че нито една дреха или аксесоар във филма не са оригинални от онази епоха или взети назаем от музеи и колекции, както се прави обикновено – всичко е изработено специално.
Дрехите на Лили проследяват нейната трансформация. Отначало Ейнар е в плен на чуждото си мъжко тяло и Пако обяснява, че мъжките дрехи нарочно са направени да подчертават това – твърди яки, стегнати вратовръзки, тесни сака. След това Лили постепенно открива себе си. Впрочем, Пако Делгадо има предвид и това, че понякога тя прави грешки с дрехите – всичко е съвсем ново за нея. Шаловете са добавени основно, за да скрият адамовата ябълка на Еди Редмайн.
Гардеробът на Лили, но и на Герда, е вдъхновен от големите дизайнери на онази епоха – Пол Поаре, Жана Ланвен и Коко Шанел. Последната е в основата на идеята за белия костюм с панталон в сцената с побоя в парка. Това не е точно женски костюм, според Пако Делгадо това е своеобразно предизвикателство срещу каноните на времето. Послание, което двамата нападатели чудесно прочитат. В наше време, казва дизайнерът, вече не умеем да говорим чрез дрехите си.
„Лудия Макс: Пътят на яростта“ – Джени Бийвън
За този филм Джени е измислила не само костюмите, но и всякакви аксесоари като маски, колани, дихателни апарати, работейки в тясно сътрудничество с гримьорския екип, тъй като често изобщо не е ясно къде свършват костюмите и започва грима.
Филмът е сниман почти изцяло в пустинята в Намибия и повечето костюми са изработени на място. Основната трудност е те да са достатъчно удобни за носене и движение за актьорите и каскадьорите, а също и да са достатъчно на брой, защото се подменят почти след всяка сцена. От праха и резките смени в температурата всичко се поврежда много бързо и е много трудно за съхранение. Помолена да опише с пет думи работата си за филма, Джени казва: „Пясък, паника, отчаяние, възторг, постижение.“
