Бях приятно изненадан, когато разбрах, че театър "София" поставя пиеса на гениалната Айн Ранд, любима моя писателка и епохален мислител, оставила своя неповторим отпечатък върху философската и художествена мисъл на 20-ти век.Няма да се уморя да повтарям, че книгата ѝ "Атлас изправи рамене", абсолютен шедьовър, е най-четената в САЩ след Библията. Екранизацията ѝ, която се върти по HBO, всъщност е доста противоречива. Ранд винаги е имала проблеми с пренасянето на творбите си на сцена и екран - "Изворът" с Гари Купър е изключението (сваляй веднага, аз съм сийдър).
Тук с нелеката задача да постави "Нощта на 16-ти януари" се е заел Пламен Марков. Режисьор, когото съм нарекъл "едно от три" - едно великолепно представление на две посредствени. Този път се е справил блестящо, създавайки едно от явленията на сезона.
Присъстваме на съдебно заседание, а 12 от нас, зрителите, са съдебни заседатели и определят присъдата с гласуване. Действащи лица. Подсъдима за убийството на любовника си и дългогодишен работодател е Обвиняемата (Дария Симеонова). Надменна, безизразна, студена като алпийски глетчер, мълчалива и мистериозна красавица с умно лице и остри очи. Обвинението (Лилия Маравиля) е компетентно, методично и пресметливо-нападателно, уверено и язвително. Защитата (Лора Мутишева, бих предпочел Силвия Петкова) - хитра, подмолно-манипулативна, хаплива и емоционална. Търси съчувствието и сърцето, не разума на заседателите. Сред свидетелите се открояват съпругата Нанси-Лий Фокнър (Симона Халачева) - сладко, привлекателно, бъбриво и разглезено екстровертно миньонче, и баща ѝ Джон Уитфийлд (Ивайло Герасков). Опитен, отракан, издигнат в обществото и свръхбогат, самоуверен и раздразнителен магнат. Най-интересен, обаче, е гангстерът "Наглият" Рейгън (Антон Григоров). Рекетьор и (предполагаем) убиец с правилни черти, безизразно лице, черни дълбоки очи и спокоен и прецизен говор, криещ тайна и влюбен в обвиняемата. Съдията (Николай Антонов) е суров, но справедлив и честен арбитър.
Историята е филмирана през 1941-ва, но Айн Ранд не одобрява резултата. Авторката не се страхува да се разголи и да ни подложи на експеримент, искайки нашата присъда. Всъщност, тя преценява нас за своите авангардни възгледи - човекът е венец на природата, чиято основна цел е егоистичният, жизнерадостен, интелектуален и материален просперитет. Капитализмът е най-висше достижение на човечеството. Надарените, горди и независими индивиди, когато не са ограничавани от нелепите и крадливи закони на обществото за "преразпределение" и от сивата, глупава и бездарна маса/тълпа, създават блага за всички останали. Дърпат човечеството напред, Бог няма, нито равенство, а свободата е най-висше благо. На другата везна са левичарските брътвежи за социална справедливост, силна държава, строг, задушващ предприемчивостта ред и задължителна взаимопомощ, но насилствена, която води до уравниловка, бедност и застой.
Всъщност, Айн Ранд е християнски мислител, новатор и първопроходец, макар и да не го признава. А нейните идеи, по принцип еретични по тези географски ширини (просмукани от завист, инертност, интриги, мързел и егалитаризъм), в крайна сметка намират плодородна почва и бързо покълват. За моя огромна изненада "заседателите" по-често, да не кажа винаги, отсъждат полза на обвиняемата...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
