Изкуство

Нощ на музеите

Вече няколко години подред се възползвам от възможността да разгледам музеите на София в тази специална вечер и да видя съпровождащите ги специални събития. Наистина е удоволствие да видя толкова много хора в музеите на София и по улиците след това и повечето от тях млади и усмихнати. Да си призная, тази година съпътстващите мероприятия бяха по-скоро незабележителни, свързани главно с провеждащия се Sofia Paper Art fest, но ентусиазмът на хората им придава значимост и предизвиква у всеки любопитство да се включи и да прояви дарбите си на артист. В градинката до Софийската Градска галерия всеки

Нощ на музеите

Вече няколко години подред се възползвам от възможността да разгледам музеите на София в тази специална вечер и да видя съпровождащите ги специални събития. Наистина е удоволствие да видя толкова много хора в музеите на София и по улиците след това и повечето от тях млади и усмихнати. Да си призная, тази година съпътстващите мероприятия бяха по-скоро незабележителни, свързани главно с провеждащия се Sofia Paper Art fest, но ентусиазмът на хората им придава значимост и предизвиква у всеки любопитство да се включи и да прояви дарбите си на артист. В градинката до Софийската Градска галерия всеки желаещ имаше тази възможност, да опита да направи оригами или друга фигура и да вдъхне живот и красота на парче картон или хартия. В самата галерия, освен изложбата на съвременни белгийски художници, съставена главно от видео-инсталации и отнемаща доста време за разглеждане, са изложени част от творбите от хартия на участниците във феста, поне според мен, най-интересните. На сравнително малка площ са представени всички лица на хартията – от отсечените клони до картона и хартията в цялото многообразие от твърдост, нюанси, принтове и странни форми, някои от които почти неузнаваеми като хартиени производни.

В Националната художествена галерия експозицията продължава с хартиени творения на японски и други чуждестранни художници, които са изящни и ефирни и изглеждат вплетени органично в интериора на двореца. Съпътстващата изложба на дванадесет японски фотографи ми се стори по-скоро разочароваща, прекалено претенциозна и неразбираема. В Етнографския музей има малка изложба на гравирани яйца, които хармонират на изящно-хартиеното настроение на посетителите. Последният музей, до който стигнахме, беше Националната галерия за чуждестранно изкуство, за съжаление - след приключване на обявените за вечерта пърформънси. В нея също има изложени част от творбите на хартиения фест и постоянната експозиция. Замислих се, че все по-рядко в София идват интересни гостуващи изложби от други европейски галерии, а е очевидно, че има голям интерес и достатъчно хора, които се интересуват от изкуство и са готови да му отделят цяла съботна нощ. Надяваме се догодина да бъдем приятно изненадани!