ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Нощна пеперуда

Нощна пеперуда

Аз съм от хората, а те не са малко, за които само името на Явор Гърдев е достатъчно да ме заведе в театъра и да гледам новите му постановки с пълно доверие. Независимо дали ще съм разтърсена, скандализирана, очарована или озадачена, знам едно нещо със сигурност – ще искам още. И ще се върна пак.Ще гледам отново и „Нощна пеперуда“ някой ден. Има въпроси, на които не можах да си отговоря. И има много красиви моменти, които искам да преживея пак. И искам пак да видя невероятните превъплъщения на Михаил Билалов – който почитателите на Явор Гърдев познават от „Козата или коя е Силвия“ - и очарователната и страхотно талантлива дебютантка Весела Бабинова. Историята в пиесата на Пьотр Гладилин разказва за редник Коля Лебедушкин, който една сутрин се събужда момиче. Но не защото е решил така или защото е транссексуален или нещо подобно - просто наистина се събужда момиче, с всички противоположни на армията и войната качества на момичетата. Така в казармата в един момент започват да живеят красота, балетни обувки, поетични книги и момичешка дързост. Какво става нататък трябва да отидете и да видите. Обезателно!

Приятелките ми бяха единодушни, че това е най-хубавата постановка, която сме гледали този сезон. Пиесата има цели пет номинации за наградите Аскеер. Стискам палци да ги спечели всичките!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...