"Някъде на картата" на Кембъл Скот (чудесен актьор и инцидентен режисьор, син му е Джордж С. Скот) от 2003 г. по пиеса на Джоан Акерман и с оценка 7.2 в IMDb е вълшебен и възхитителен филм, малко непознато бижу, заснето с оскъдни средства и с много вдъхновение и талант. БНТ го дава редовно и аз така си го гледам.
В южната пустош в къща, далеч от всякакви съседи, живее малката немирна, изобретателна и природно надарена, дръзка, независима и пакостлива Бо (Валентина Де Анджелис), която по цял ден се радва на чудесата на дивата природа и на естествения живот сред растенията и животните. Учи я и ѝ преподава майка ѝ Арлийн (Джоан Алън, къде се изгуби), очарователна и гъвкава жена с перфектна фигура и фино загоряло лице, която се занимава с отглеждане на всичко, необходимо за храна.
Бащата Чарли (Сам Елиът, обичам го) е хубав белокос висок и широкоплещест мъж с очи, пълни с болка и паника, ветеран, който дългогодишно страда от депресия, изпада в мрачни настроения и дори често плаче - сигурно заради него живеят така изолирано и диво. Единственият му приятел е Джордж (Дж. К. Саймънс), плешив масивен добряк с едра глава и месест нос.
А най-великият кадър е платноходката, рееща се в безводната пустиня...
И един ден се появява данъчният агент Уилям Гибс (Джим Тру-Фрост, "През" от "The Wire", мирно!), свенлив и плах, направо смотан млад мъж с шарещ поглед и продълговато тясно лице. Ухапва го пчела (!), той лежи в треска, Бо го наглежда... След това отлага до безкрай тръгването си (колата му е "обезкостена" немедлено в пустинята), започва да рисува и се влюбва отчаяно и дискретно в Арлийн, без шанс за взаимност. А най-великият кадър е платноходката, рееща се в безводната пустиня върху платформа и после безнадеждно заземена. Купена е от малката палавница за баща ѝ с кредитна карта, която невъзмутимо си е извадила, използвайки вратичките в системата.
Сладко-горчива носталгична приказка за порастването в обкръжението на хора, които не усещаш колко те обичат и които, дори ексцентрично и ненатрапчиво, ти дават безценни уроци за живота чрез личен пример, адекватни и ценни даже в големия задъхан свят, който (логично) жадуваш и мечтаеш. За тях остават изолацията и самотата, защото им стига взаимната любов. А за теб - освен всичко друго - споменът за един изключителен художник, деликатен и раним човек, бил някога данъчен инспектор.
