Толкова приятно, идилично и сантиментално преживяване, точно като среща с приятелки, когато си обсъждаме всякакви клюки, житейски истории и ту се смеем, ту въздишаме. Театърът може да бъде и такъв. Пиесата на Израел Хоровиц "Да паркираш колата си в двора на Харвард", поставена у нас с подходящото заглавие "Някъде в този живот", постановка на Гаро Ашикян, е отличен заместител на една такава приятелска неангажираща среща.
Може и да звучи лесно, но всъщност не е. Единици са представленията, на които публиката се чувства у дома си още от първия момент. Тук историята започва с влизането на двамата главни герои Джейкъб Бракиш и Катлийн Хоугън в къщата на Джейкъб, където се развива цялото действие. В ролите са Стоян Алексиев и Емануела Шкодрева. Двамата са толкова убедителни от първата възможна секунда, че за зрителите е ясно – те също вече са влезли в тази къща и предстои да преживеят рамо до рамо със стария и болен Джейкъб и чисто новата му икономка Катлийн последните четири сезона на живота му. [[more]] "Да паркираш колата си в двора на Харвард" е поставяна два пъти на Бродуей и понеже Израел Хоровиц е голяма звезда в родината си, пиесите му са широко отразени в пресата. Според "Ню Йорк Таймс" и "Варайъти" и двете постановки на тази пиеса са не особено сполучливи най-вече заради неубедителната игра на актьорите в ролята на Джейкъб, които така и не успяват да изградят плътен и убедителен образ. Другата причина е, че в края на пиесата след смъртта на Джейкъб следва монолог на Катлийн, който стои като кръпка.
Смея да твърдя, че българската постановка определено не страда от тези недостатъци. Стоян Алексиев в ролята на Джейкъб е направо плашещо убедителен с толкова типичната за старите хора провлачена походка, нравоучителни монолози и внезапни, стряскащи пристъпи на гняв. На моменти се питах дали наистина не е стар колкото героя си (а той не е), защото в изпълнението му няма и миг на колебание. Същевременно историята на тези две самотни души, които се учат да живеят заедно, завършва в края съвсем едновременно и това е един справедлив финал, в който наистина всяка допълнителна дума би била излишна. Нека си позволя тази волност и да кажа, че родната постановка е по-добра от тези на Бродуей.
Да се разказва какво се е случило с Джейкъб и Катлийн е ненужно, защото думите са само част от тяхната история – в нея има прекрасна музика, присъства гласът на Валентин Ганев, суматоха на сцената, дребни битови неуредици и много бели ризи. По ирония на съдбата действието на "Някъде в този живот" се развива в град Глостър, а първият ми ясен спомен за Стоян Алексиев е от филма "Вчера", където "Доктор Фостър тръгнал за Глостър". Кръгът се затваря – перфектен!
