Изкуство

"Някои жени"

Мъжете са само фон и рамка, а краят е като началото, рязък и неокончателен.

"Някои жени"

За жалост, "Някои жени" ще си остане добре скрита тайна за много хора и поредният тих, евтин и скромен независим филм отвъд Океана, чиято премиера е в Европа, но... на 3 март 2017 г.! Режисиран е от Кели Райхарт (направила впечатление с Night Moves и Meek's Cutoff, който аз не харесвам) и вече има независима номинация ("Готъм") за откритие (Лили Гладстоун), ала оценката в IMDb е много ниска.

Лора (Лора Дърн) е запазена, компетентна, привлекателна и изтънчена адвокатка в края на 40-те някъде в Средния Запад. Преследвана е от своя клиент Фулър (Джаред Харис, син на Ричард Харис), мрачен и суров бачкатор, маниакално търсещ обезщетение за трудова злополука. Когато не го получава, той взима заложници в кметството. [[quote:0]] Джина (Мишел Уилямс), тренирана и поддържана фина брюнетка, омъжена за инертния и вечно съгласяващ се Райън (Джеймс Ле Грос, задължителен в независимото кино на 90-те), който същевременно е любовник на Лора, и с отчуждена и тросната дъщеря, жадува да си построи къща с пясъчник от градината на синилния и нямащ много досег с действителността самотник Албърт (Рене Обержоноа).

Девойка без име (Лили Гладстоун), набита смугла мъжкарана, работеща в ранчо тежка работа и обожаваща коне, попада случайно на правен курс за учители, воден от нежната, неопитна и очарователна Елизабет Травис (Кристен Стюърт), която пътува за тази работа по четири часа. Двете се сприятеляват, каугърлата е като обсебена от адвокатката и, когато тя напуска курса, тръгва импулсивно с джипа да я търси. [[more]] Всичко е бавно, съзерцателно, ежедневно и обикновено (така е често в живота, нали), в приглушени цветове и напоено обилно с мълчание и недомлъвки (които казват повече от тирадите). Почти нищо като че ли не се случва. Въпреки това историята искри от сподавени и притаени съкровени емоции (вижте какви актриси играят най-вероятно без пари) и без кой знае каква интрига и оригиналност. Дори копнежът за красив дом може да е интересен, да не говорим за необяснимото привличане и човешката симпатия към объркан и отчаян познат.

Мъжете са само фон и рамка, а краят е като началото, рязък и неокончателен. Гледали сме просто кратък отрязък от голямата картина, без поука, развръзка и назидание.


Бистра Андреева