ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Обикновена жена": поредната жертва на затворения ислямски свят

Шери Хорман (родена в Щатите, но с кариера в Германия) успява да снима едновременно много женски и напълно универсални филми (да си припомним чудесния "Пустинно цвете", вървял дълго в "Евро Синема"), затова силата и качеството на новия "Обикновена жена" не са изненада за никого, както и доста високата оценка в IMDb. 

Айнур (Алмила Багрячик) е германска тийнейджърка, ученичка от кюрдски произход, екзотична, очарователна и интелигентна, с мургава кожа, чувствително лице и любопитен и открит поглед. Има консервативен баща и покорна, пълна и забрадена майка, три сестри и трима братя. Омъжват я за непознат в осми клас и с дотогавашния ѝ светски и свободен (сравнително) живот е свършено. А е края на 20-ти век...

Айнур обаче е дръзка, смела и енергична, избягва от съпруга си и се връща в Берлин при семейството си заедно с малкия си син. Трудно, но съпругът насилник дава задължителното "разрешение", ала момичето е мачкано, потискано и постоянно критикувано основно от братята си, религиозно ангажирани. Премества се, учи, започва работа (електротехник!), гледа си детето, намира си хубав, висок и рус приятел, общува предимно с преместилия се в Кьолн брат, дългокос бунтар, ненавиждащ изостаналото си и невежо семейство. Тя обаче e и мека, мила и разбрана, прощаваща и забравяща, не къса с фамилията въпреки обидите, заплахите и дори... сексуалните посегателства! И това ѝ коства живота – убита е от най-малкия си брат, кльощавия, чернокос, с дълъг нос, бледа кожа и пълна липса на съвест фанатик Нури (Рауанд Талеб).

Всичко разказано дотук се е случило в действителност през 2006-а и ние дори виждаме кадри с истинската Айнур. Поредната жена в затворения, тесногръд и жесток ислямския свят, чиито кураж и стремеж към гарантираните ѝ от светската държава свобода на реализация и поведение и на "преследване на щастието" са унищожени брутално и показно в зародиш от изостанали изверги и примитиви, които дори не са израснали до истинското послание на своя пророк. Колко ли още жертви ще има, докато убийците разберат, че хората не се делят по пол и всички имат еднакви права и свободи и водеща е не омразата, а любовта?

Автор: Бистра Андреева

"Невидимия": никой насилник не е всемогъщ