Изкуство

"Обикновена жена": поредната жертва на затворения ислямски свят

Филми

Шери Хорман (родена в Щатите, но с кариера в Германия) успява да снима едновременно много женски и напълно универсални филми (да си припомним чудесния "Пустинно цвете", вървял дълго в "Евро Синема"), затова силата и качеството на новия "Обикновена жена" не са изненада за никого, както и доста високата оценка в IMDb. 

Айнур (Алмила Багрячик) е германска тийнейджърка, ученичка от кюрдски произход, екзотична, очарователна и интелигентна, с мургава кожа, чувствително лице и любопитен и открит поглед. Има консервативен баща и покорна, пълна и забрадена майка, три сестри и трима братя. Омъжват я за непознат в осми клас и с дотогавашния ѝ светски и свободен (сравнително) живот е свършено. А е края на 20-ти век...

Айнур обаче е дръзка, смела и енергична, избягва от съпруга си и се връща в Берлин при семейството си заедно с малкия си син. Трудно, но съпругът насилник дава задължителното "разрешение", ала момичето е мачкано, потискано и постоянно критикувано основно от братята си, религиозно ангажирани. Премества се, учи, започва работа (електротехник!), гледа си детето, намира си хубав, висок и рус приятел, общува предимно с преместилия се в Кьолн брат, дългокос бунтар, ненавиждащ изостаналото си и невежо семейство. Тя обаче e и мека, мила и разбрана, прощаваща и забравяща, не къса с фамилията въпреки обидите, заплахите и дори... сексуалните посегателства! И това ѝ коства живота – убита е от най-малкия си брат, кльощавия, чернокос, с дълъг нос, бледа кожа и пълна липса на съвест фанатик Нури (Рауанд Талеб).

Всичко разказано дотук се е случило в действителност през 2006-а и ние дори виждаме кадри с истинската Айнур. Поредната жена в затворения, тесногръд и жесток ислямския свят, чиито кураж и стремеж към гарантираните ѝ от светската държава свобода на реализация и поведение и на "преследване на щастието" са унищожени брутално и показно в зародиш от изостанали изверги и примитиви, които дори не са израснали до истинското послание на своя пророк. Колко ли още жертви ще има, докато убийците разберат, че хората не се делят по пол и всички имат еднакви права и свободи и водеща е не омразата, а любовта?

Автор: Бистра Андреева

"Невидимия": никой насилник не е всемогъщ