Изкуство

"Обратно в играта" за кой ли път

Има филми, които те карат да се откъснеш малко, да си помечтаеш, да се поразтъжиш, да се позамислиш.

"Обратно в играта" за кой ли път

Има филми, които гледам два, три, че и повече пъти ей така – за кеф! Такива, които те карат да се откъснеш малко, да си помечтаеш, да се поразтъжиш, да се позамислиш. Да ти стане хубаво от нечия любов например или да пожелаеш някой далечен град с неговите улици, кафенета, паркове... Затова гледах отново "Обратно в играта" с Робърт Де Ниро.

"Стажантът", както е оригиналното му заглавие, е очарователна, спокойна, сладка и мъничко тъжна история за Бил – овдовял 70-годишен пенсионер. След като е обиколил, каквото е могъл по света, посетил е няколко пъти сина си и взима, каквото може от живота си в Ню Йорк, решава, че социален живот от погребение на погребение не е приемлив. Кандидатства за стажант по иновативна програма в много успешна старт-ъп компания, която се занимава с онлайн търговия.

Джулс (Ан Хатауей) пък е създателката на този старт-ъп, където всичко е ново, технологично и лишено от всякаква вертикалност. Бил, който е свикнал да отговаря с "Да, сър!", попада в среда, където всички са на "ти", земни и задружни, офисите нямат стени. Джулс кипи от идеи и внимание към детайла, но за кратките 18 месеца, в които съществува бизнесът й, развитието му е толкова бурно, че компанията е в организационна криза и има нужда от някого, който да внесе ред. Назначаването на изпълнителен директор е нещо, което Джулс не желае, но изглежда, че трябва да приеме.

Двамата кръстосват пътищата си, когато Бил е назначен за неин личен стажант. Джулс в началото не може да му намери приложение, но лека полека той привлича вниманието й, както и на всички останали в компанията. Човекът от старото поколение, който се бръсне всеки ден, чувства се комфортно в костюм без прашинка по него, който носи куфарче, в което има обяд, калкулатор и будилник... Човек от свят, който вече не съществува, както ги няма и телефонните указатели, които е печатал цял живот.

Бил няма нищо smart, но е любопитен и наблюдателен човек с жизнен опит и разсъдък, а затова и много нужен на младите около него. На тях пък всичко им е smart, но те предпочитат да изпратят емотикон на момиче, вместо да му се обадят, и на 30 години все още разчитат на мама и татко.

Постепенно този прелестен човек става най-важният за Джулс и те изграждат онази много рядка връзка, която съществува само между един интелигентен родител и детето му. Бил е земята, която й е нужна. От волана на колата й той успява да балансира у нея емоции и мисли и тихичко я стимулира да бъде най-доброто, на което е способна.

Не липсват комични ситуации, Робърт Де Ниро е най-великият. А когато на екрана се появява Рене Русо, която играе Фиона – масажистката на компанията, човек лекичко въздиша и си казва, че красотата, елегантността, класата не знаят възраст. И ето че Бил намира и нещо повече от работа, с която да си запълва времето.

"Обратно в играта" е филм за живота в един по-хубав и захаросан свят, в който старостта не е символ на очакване на края, а възрастните хора са стожери и балансьори. А когато мъдростта се срещне с отворени млади съзнания, разбираш, че няма нищо по-естествено от здравата връзка между поколенията.