Изкуство

Огненият пръстен

Действието се развива почти изцяло под водата, където живеят чудовищата и където се намира базата, в която учени от цял свят сглобяват огромни пилотирани роботи за сражения с враждебните същества. Забележително е с каква любов и внимание към всеки детайл дел Торо е създал този подводен свят. Всяко от чудовищата си има своя физиономия и характерни детайли, а роботите, с които хората се бият, са поизлющени и поочукани

Огненият пръстен
Догодина се навършват цели 70 години от появяването на Годзила – най-известното чудовище в киното. Родено от ужасите на атомната бомба и радиацията, това огромно гущероподобно шества по екраните десетилетия, като първите филми с Годзила са типични филми за чудовища – почти никакъв сюжет, много потрошени градове и епични сблъсъци с безпомощните хора или с други свирепи същества.
 
Постепенно и чудовищата приемат холивудски облик. Напоследък няма нито един филм, независимо колко нереален е сюжетът, в който да не се изнасят речи за патриотизма и семейството, да не се размахват ценностите на демократичния свят и да не свири сърцераздирателна музика. Изобщо задължително има лиричен пълнеж, който в много случаи е излишен или направо дразнещ. В крайна сметка ако имаме нужда от патетика или сантименти, просто ще изберем различен филм.
 
В този смисъл филмът на Гилермо дел Торо „Огненият пръстен“ е една голяма и оправдана крачка назад в киноисторията. Напълно в духа на класическото „чудовищно“ кино, тук няма никакви излишни отклонения. Всичко е по същество – огромни и страшни чудовища, еднакво огромни на тях машини и битки с невиждан размах. Горките трансформъри, в този филм биха изглеждали просто като играчки.
 
Действието се развива почти изцяло под водата, където живеят чудовищата и където се намира базата, в която учени от цял свят сглобяват огромни пилотирани роботи за сражения с враждебните същества. Забележително е с каква любов и внимание към всеки детайл дел Торо е създал този подводен свят. Всяко от чудовищата си има своя физиономия и характерни детайли, а роботите, с които хората се бият, са поизлющени и поочукани – замислих се, че техниката във филмите е неизменно лъскава и прясно боядисана. В подводната база живеят двама луди учени и самият режисьор изглежда прилича на тях – пълен с безумни идеи и хипотези и готов да стигне до край, за да ги осъществи. Всички останали герои също са доста ексцентрични, както и подхожда на хора, които се бият с годзили.
 
Не бих си причинявала често подобни зрелища, но си признавам, че се забавлявах през повечето време. Това е филм, направен майсторски от един най-големите творци на чудовища в съвременното кино, така че ако сте любители на жанра, спектакълът е монументален!