Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

„Опит за летене“ и орисията българска

„Опит за летене“ и орисията българска

Снимки: Стефан Ненков Щерев и Божидар Марков

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Това е най-българската възможна история – група хора, които се познават през целия си живот и си знаят всичките тайни, случайно вдигат очи към небето от безрадостния, зает и сив свят, в който живеят. После се издигат във висините и внезапно откриват, че имат душа и че тя може да говори с ангелите. Накрая държавата идва и ги сваля на земята, дръпва им един пердах и всички се разотиват по къщите.

Това е историята в „Опит за летене“, написана от Радичков преди почти половен век, играна в Народния театър преди 40 години (през 1979 г., юбилеят е догодина) и днес отново на сцена благодарение на режисьора Стоян Радев.

През лятото една репетиция-хепънинг на този спектакъл закри „Театър пред театъра“. Тогава актьорите нямаха костюми, нямаше декори, нито готова музика, но въпреки това преживяването беше изключително вълнуващо. Сега, на голямата сцена на Народния театър, с истински балон и звуци, които изпълват пространството като природата или песнопенията на ангелите небесни – а у Радичков те са едно и също – това е едно чудно преживяване.

Жителите на Аврамова махала взимат цялата публика със себе си, издигат я в небето, пътуват из облаците и небесните селения, хокат я, умиляват се, подвикват, въздишат и пускат по някоя сълза. Пред нас се реят и ни увличат в полета си Георги Мамалев, Валентин Танев, Марин Янев, Дарин Ангелов, Валери Йорданов, Деян Ангелов, Зафир Раджаб, Христо Петков, Йосиф Шамли, Павлин Петрунов, Николай Урумов, Мария Каварджикова. Музиката е на Теодоси Спасов, сценографията – на Венелин Шурелов, костюмите – на Елица Георгиева.

Отлично представление, направено с голямо внимание и уважение към думите на Радичков и героите му. Истински полет в театъра с балона на въображението и изкуството.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...