Изкуство

„Опит за летене“ пред театъра

Смешна, мъдра, тъжна, емоционална и приказна пиеса.

„Опит за летене“ пред театъра

Тази година „Театър пред театъра“ завърши с пиесата на Йордан Радичков „Опит за летене“. И както се оказа, това беше просто перфектен финал.

Не бях съвсем сигурна какво да очаквам от дефиницията „ представление хепънинг“, но изненадата беше във всички отношения приятна. Режисьорът Стоян Радев подготвя премиера на „Опит за летене“ през ноември на голямата сцена на театъра, а в момента репетициите са на етап текст, без декори и без костюми. Затова пък музиката към спектакъла е готова и понеже още не е записана, Теодосий Спасов и неговият квартет свириха на живо по време на представлението. В предговора си към „Опит за летене“ Радичков обръща голямо внимание на музикалния фон на пиесата, както и на самата музика на балона и докато музиката във филма „Привързаният балон“ винаги ми се е струвала странна и дори неприятна, Теодосий Спасов с кавала си наистина може да изсвири музиката на целия свят – с вятъра, с облаците, с ангелите и с реещия се в небето балон.

На практика присъствахме на едно представление, изиграно с доза импровизация от актьори, облечени във всекидневните си дрехи и само с два-три предмета от реквизита – питомната врана Момо и вездесъщото каче. Режисьорът присъстваше на сцената през цялото време, но намесата му беше минимална.

„Опит за летене“ е без съмнение гениална пиеса и тя, както всичко Радичково, си е абсолютно валидна във всяко едно време. Трябва да отбележа, че Стоян Радев никак не се е изкушил да променя, допълва или осъвременява оригиналния текст. Героите на пиесата са си там със своя си език, остроумия, заяждания и специфики. Цяла Аврамова махала на село Черказки търчи след балона, който плува в небето и въвлича в това преследване и в този полет цялата публика. Това е една групова гонитба и затова е трудно да се отдели един актьор повече от друг, още повече че всички видимо с удоволствие и дори страст участват в това приключение. Ето ги: Георги Мамалев, Мария Каварджикова, Николай Урумов, Валентин Танев, Марин Янев, Дарин Ангелов, Валери Йорданов, Деян Ангелов, Зафир Раджаб, Христо Петков, Йосиф Шамли, Павлин Петрунов.

Краят на представлението, по желание на режисьора, остана тайна за публиката. А според вътрешна информация зад кулисите, декорите са повече от впечатляващи. Смешна, мъдра, тъжна, емоционална и приказна – тази пиеса просто трябва да присъства на родна сцена непрекъснато, така че наесен обезателно ще я гледам пак.