Изкуство

Оригинал или копие – има ли значение?

Дали оригиналът има какво да ни даде?

Всички сме виждали Джокондата. Малцина от нас – в Лувъра, в оригинал. Това обаче няма никакво значение – образът на Мона Лиза е мултиплициран милиони пъти и може да бъде разгледан в книги, върху магнити за хладилник и чаши за чай, както и в превъзходна резолюция онлайн. Изкуството в наши дни е общодостъпно. В такъв случай заслужава ли си да ходим в музеите?

Оригиналът на една картина носи душата на автора си. Поне такава е романтичната представа на влюбените в изкуството – че оригиналните произведения са начин да се докоснем до гения на художника. За щастие техническите възможности на нашия век ни позволяват да видим с невероятни подробности всяка знаменита картина на монитора на компютъра си. Дали оригиналът има какво да ни даде?

Отговор на тези въпроси търси изложбата в музея на Едвард Мунк в Осло, наречена кратко и ясно „Оригинал или фалшификат“. Мунк е особен случай – той самият е създавал по много копия на произведенията си и при него е много трудно да се определи кое е „оригиналът“. Кураторите на изложбата – която впрочем е безплатна – се опитват да обяснят какво ни дава посещението в музея и с какво копията допринасят за изкуството.

Мащабът

През 1911 година Мунк е нает да нарисува няколко картини за новата аула на университета в Осло. През 1913 година той излага готовите картини в Берлин, но в размер наполовина от оригиналния. Критиката и публиката приемат картините много добре, но самият художник е доста критичен и прави много варианти в различни размери. Оригиналните платна, които университетът купува, са наистина огромни и няма начин да бъдат възприети по същия начин на репродукция. При тези мащаби винаги е важно и това, че гледащият е някъде „долу“ и над него се извисяват огромните картини, в случая необичайно светли и слънчеви. Същото е например със „Славянският епос“ на Муха и с лилиите на Моне – и там мащабът е решаващ за цялостното усещане.

Повторението като история на една картина

Мунк изобщо не е единственият художник в историята, който рисува отново и отново едни и същи сюжети – да си спомним за слънчогледите на Ван Гог. Понякога причината е експеримент с цветовете и светлината, друг път просто му се иска да запази за себе си картина, която вече е продал. Така или иначе много картини по света имат повече от едно копие и винаги е интересно да се сравнят и да се разбере какво е искал да покаже художника. Когато една картина съществува в няколко варианта, това прави ли я по-малко ценна или напротив, тя става особено интересна с многото си аспекти на интерпретация.

Копието като урок по изкуство

От древни времена до наши дни художниците се учат да рисуват чрез копиране на чужди произведения. Това е неизбежен аспект от образованието на артиста и е важен както за получаването на чисто технически умения, така и за овладяване на цветовете, перспективата и гледната точка на великите художници. Това копие на автопортрета на Мунк е рисувано от Стефани Френц специално за изложбата и въпреки професионалния подход и почти безкрайните възможности на нашето време откъм цветове, материали и бои, очевидно е, че не е лесно да се имитира Мунк. 

    Има и още ...


 А това е един много специален случай  

На снимка не е лесно да се види, но картините на Мунк са доста релефни. Репродукциите никога не могат да изобразят това на платното, дори ако иначе са абсолютно буквални. Дълго време музеите по света продават репродукции на картините, които образно казано са „плоски“ и на тях не се виждат мазките на художника. Проблемът е решен от Fujifilm за музея на Ван Гог в Амстердам. Японците са измислили технология, която с такова съвършенство имитира картините на Ван Гог, включително мазките на четката му, че за 25 000 евро днес може да се купи негова картина, която се различава от оригинала само ако се приложи специална експертиза.

Дигиталните репродукции

По света вече се правят дори цели дигитални изложби, на които зрителите могат буквално да се потопят в картините на художника. Дали обаче това отговаря на оригиналното произведение като усещане – този пример е красноречив:

Изкуството като масов продукт

70 години след смъртта на художника правата върху творбите му стават публична собственост и могат да бъдат копирани на всякакъв носител, стига той да е различен по размер от оригинала. Така стигаме до постери, магнити, шалчета, чаши, ключодържатели, чинии, бележници и всичко друго, върху което се отпечатват картини. Това може би е добър начин да си отнесем нещо за спомен или да се пробуди интерес към изкуството у хора, които случайно попаднат на такова изображение. В крайна сметка обаче нищо не може да се сравни с оригинала – може би душата на художника все пак живее в него.