Изкуство

Още пет филма, които са по-добри от книгите зад тяx

Засега!

Още пет филма, които са по-добри от книгите зад тяx

Източник: Paramount Pictures

Провокирани от читателите, осъзнахме, че няма как да се ограничим само с пет филма, които са по-добри от книгите, по които са създадени, и (засега) добавихме още пет.

Въпреки че книгите са тези, които си служат с красиви детайлни описания и успяват да ни докоснат със сложни емоционални внушения, филмите ни пренасят в света на приключенията и всички тези красиви думи изведнъж оживяват чрез актьорите – плътни, истински, горчиви, сладки, груби, нежни, крещящи и нашепващи. Филмите от нашата селекция са толкова добри, благодарение на талантливите актьори, които участват в тях. И не само.

       

Кръстникът

Тук две мнения няма – “Кръстникът” е един от най-впечатляващите филми на всички времена. Не можем да отречем, че книгата на Марио Пузо е доста добра, но трябва да се съгласим, че филмът на Франсис Форд Копола я превъзхожда в пъти, не само заради майсторската актьорска игра на Марлон Брандо и Ал Пачино, а и заради визуалното пресъздаването на живота на сицилианските мафиотски фамилии, които "въртят семейния бизнес” в Америка. “Кръстникът” е оценен и от критиците, като получава три награди "Оскар" – за най-добър филм, за най-добър актьор (Марлон Брандо, разбира се) и за най-добър адаптиран сценарий (тук заслуга имат Копола и Пузо). Можем само да съжаляваме, че номинираните за най-добър режисьор – Копола, и за най-добър актьор в поддържаща роля – Пачино, се разминават със златните статуетки.  

       

Тетрадката

Никълъс Спаркс е един от най-популярните автори на сладникави романтични романи, който оставя и солидна следа в Холивуд с големите си хитове – “Писмо в бутилка”, “С дъх на канела” и “Най-доброто в мен”. Но най-успешният от тях е “Тетрадката” –  всички се вълнуваха от героите на Рейчъл Макадамс и Райън Гослинг – Али и Ноа, и тяхната голяма любов, която може да победи класовите предразсъдъци и дори старостта. Ако сте любители на романтичните четива, не може да не харесате книгата на Спаркс. 20 години  след първото ѝ издание, тя  получи своята екранизация, а филмът е наистина много, много приятен.  

       

Малката русалка

Ако някак в детството си сте пропуснали приказката на Ханс Кристиан Андерсен  “Малката русалка”, може би е за добро. Езикът на Андерсен е богат и красив, но тази приказка е наистина мрачна и меланхолична и няма нищо общо с цветния, весел и красив филм на Дисни от 1989 г., вдъхновен от историята ѝ. Във филмовата версия Ариел е сладка и твърдоглава червенокоса русалка, която си пада по неподходящото момче, но с подкрепата на рибката Фландър и рака Себастиан намира път към сърцето му. “Малката русалка” е един от най-успешните анимационни филми на Дисни и около тази история са създадени още два филма – единият разказва за приключенията на русалката, преди да се бори за любовта на принца, а другият представя Ариел като майка и съпруга. И трите филма са наистина добър избор за една голяма семейна кино вечер.        


Дяволът носи Прада

Коя ли ще е тази книга, която може да създаде толкова сложен женски персонаж, който би поставил на изпитание актьорския талант на Мерил Стрийп? “Дяволът носи Прада” не е лош опит на Лоран Уайзбъргър, но е крайно недостатъчен. И ако искаме да сме обективни, книгата на американската писателка няма и претенции за невероятна художествена стойност, но пък е забавно четиво и добра основа за великолепното партньорство на екран между голямата Мерил Стрийп и нежната Ан Хатауей. Филмът определено надминава възможностите на този жанр и се превръща в една от най-добрите ленти, които представят света на модата. А споменахме ли великолепната роля на Мерил Стрийп?

       Децата на хората

Филмовата версия на “Децата на хората” доста свободно борави с едноименния роман на английската писателка Филис Дороти Джеймс (1992 г.), който изследва свят, потънал в анархия и хаос. Но като се има предвид, че режисьор на лентата е Алфонсо Куарон, не сме изненадани от неговата интерпретация на бъдещето – стряскащо, зловещо, безнадеждно. Режисьорът определено успява и да пресъздаде значимите идеи на Джеймс с уважение към текста, който се придържа към британската традицията да създава силна дистопичната сатира. Но и оставя своя разпознаваем почерк. И цялото това въздействие не би било възможно без драматичната игра на Клайв Оуен и Джулиан Мур.

 

Да си припомним и тези!