Тази година е направо неземна откъм конкуренция за „Оскар” в категорията за поддържаща роля. И при жените, и при мъжете видяхме гениални изпълнения. Ако бяха атлети, артистите щяха да се отличават до стотни от секундата, така че залаганията тук са си чист хазарт. Все пак киното е субективно изкуство и ми е интересно да напиша черно на бяло кой смятам, че ще спечели, изолирайки фактора политика, много силно намесен в последните години при наградените.
Поддържащите роли винаги са ми били по-интересни от главните. Главната роля безспорно е най-важна, но поддържащите са тези, които оформят, движат и развиват сюжета. Спомнете си например Сам от „Властелинът на пръстените” и къде би бил Фродо без верния си градинар. Тези роли са изключително благородни. Дори леко встрани от прожектора, влиянието им е изключително. Представете си сега Оби-Уан Кеноби.
Напред към тазгодишните номинации. При актрисите според мен основните две конкурентки са Алисън Джени и Лори Меткалф. Алисън Джени играе майката на Тоня Хардинг в „Аз, Тоня”. Балансирано изигран образ, който успя да предаде онази странна уязвимост, която излъчват най-големите злодеи, жертви на слабостите и съдбата си, и да обясни много добре защо главната героиня е такава, каквато е. Според мен Алисън Джени ще вземе „Оскар”, въпреки че и „Златният глобус” й стига. Лори Меткалф е също в роля на майка, но добра, в изключително нежния и земен филм на Грета Гъруик „Lady Bird”. Брилянтно партньорство със Сирша Ронан в ролята на дъщеря й! Не знам дали има хора, които да не са разпознали нещо от собствените си майки тук. Кристин е всеотдайна майка, която прави всичко възможно да съхрани детето си от разочарованията на живота и се бори всячески с идеята двете да се разделят. Разкошна.
Три актриси стоят плътно зад двете ми фаворитки. Октавия Спенсър плува свободно в странните води на Гийермо дел Торо във „Формата на водата”. Тя играе Зелда, чистачка в американски военен бункер, която защитава романса на нямата си колежка Елиза (Сали Хокинс) с енигматично водно създание, изиграно от Дъг Джоунс. Това е третата номинация за Октавия в тази категория (и шанс за втора статуетка). Филмът е тотален фаворит, но аз не залагам за награда тук. Лесли Менвил („Невидима нишка”) е британската актриса (гледайте я в „Блудници”), която партнира на Даниъл Дей-Луис в ролята на Сирил Уудкок, сестрата и довереницата на героя му Рейнълдс Уудкок. Менвил дава сигурност на всяка сцена и е изключително приятна компания с красноречивия си и убедителен език. Мери Джей Блайдж е номинирана за „Mudbound”. Този филм все още не съм го гледала, ето защо не мога да кажа нищо конкретно за изпълнението й, но си оставям място да бъда изненадана! Между другото, тя е номинирана и в категорията за оригинална песен пак за същия филм.
Мъжете! Тук статуетка според мен ще вземе Кристофър Плъмър. Не точно заради играта си, която безспорно е изключителна, а за да се подкрепи движението #MeToo. Кристофър Плъмър замени отхвърления от Холивуд Кевин Спейси, когато „Всички пари на света” беше напълно готов. Ридли Скот направи невиждана маневра и засне сцените на Спейси отново с участието на ветерана Плъмър. Ако се абстрахираме от това обаче, „Оскар” би трябвало да вземе Уилям Дефо. Той играе в „Проектът Флорида” (този филм може да се гледа на София Филм Фест през март). Силно ви го препоръчвам, защото това вероятно е най-хубавата роля на Уилям Дефо, a и третата му номинация. За жалост, „Проектът Флорида” не получи никакви други номинации, което е пълно безобразие. Дефо играе Боби, собственик на мотел, където живеят млада майка и детето й. Те му създават постоянни главоболия, но зад привидно суровата му фасада у него проблясва онова бащинско чувство, което тихичко го превръща в техен защитник.
Останалите трима също са гиганти. Сам Рокуел и Уди Харелсън са номинирани за „Три билборда извън града” съответно за ролята на объркания, глупав, алкохолизиран и пропаднал полицай Диксън и тази на добрия шериф Уилъби, който не е успял да разкрие убийството на младо момиче, дъщеря на главната героиня Милдред. Много силни, интензивни образи, които обаче поотделно не са достатъчни, за да подкрепят подобаващо чудовищната игра на Франсис Макдорманд. Затова, ако имаше комплект Оскари, бих ги дала на тях. Самостоятелно мисля, че са извън залаганията.
И последната номинация е за Ричард Дженкинс за ролята му във „Формата на водата”. Дженкинс е един от най-големите актьори в киното и телевизията, на 70 години с над 77 роли, с четири номинации за „Оскар” и безчет за други награди, но необяснимо винаги остава леко в сянка и малко хора могат да го назоват по име. Във „Формата на водата” играе затрогваща роля на добрия Жил, илюстратор, който помага на главната героиня, негова съседка, да спаси водното същество, в което е влюбена. Въпреки че пак не е сред спряганите, Ричард Дженкинс просто трябва да има „Оскар”. Сега или следващия път. Аз предпочитам сега и ще бъда много щастлива, ако той или Уилям Дефо вземат статуетката.
