Изкуство

Осло, 31 Август/Oslo, August 31st

В края на август в Осло свършва летният сезон, затварят плажовете и басейните, духа вятър и есенното слънце грее косо над покривите на къщите, времето на удоволствията преминава неумолимо в дълга и мрачна зима… Това се случва и с Андерс, героят на филма „Осло, 31 Август“. Андерс е красив млад мъж, в миналото обещаващ журналист, в настоящето наркозависим към края на терапията си. В последния ден на август той е на интервю за работа и се възползва от свободния ден извън центъра за лечение, за да обиколи семейството и приятелите си и да потърси отново мястото си в света. Филмът на Йоаким

Осло, 31 Август/Oslo, August 31st

В края на август в Осло свършва летният сезон, затварят плажовете и басейните, духа вятър и есенното слънце грее косо над покривите на къщите, времето на удоволствията преминава неумолимо в дълга и мрачна зима…

Това се случва и с Андерс, героят на филма „Осло, 31 Август“. Андерс е красив млад мъж, в миналото обещаващ журналист, в настоящето наркозависим към края на терапията си. В последния ден на август той е на интервю за работа и се възползва от свободния ден извън центъра за лечение, за да обиколи семейството и приятелите си и да потърси отново мястото си в света. Филмът на Йоаким Триер е една от най-противоречивите кинотворби, които видях на тазгодишния филм фест. От една страна както Андерс във филма, така и зрителите осъзнават, че за един тридесет и четири годишен живот разочарованията за близките му хора са били прекалено много и след толкова повтарящи се опити да му помогнат и да го разберат, всеки от тях се е отказал и е продължил по своя път. Любимата жена беше заминала, избягала в Ню Йорк и не отговаряше на съобщенията му. Най-добрият му приятел беше женен с малки деца и извън носталгията към миналото далеч повече беше загрижен за всекидневните проблеми на семейството си. Родителите на Андерс бяха заминали в Ница, за да бъдат на топло в последните години от живота си, а сестра му не искаше да го види. Влюбените някога в него съпруги на приятелите му се бяха примирили, че той живее в друг свят и гледаха на него само като на красив спомен, а многобройните познати го приветстваха радушно с едно сърдечно „Как си“ и само след минута се връщаха към разговорите си и заниманията си. Сезонът на Андерс беше свършил…

От друга страна може би е нужно съвсем малко и не трябва да мерим онова, което даваме на хората, които обичаме и не винаги можем да получим веднага нещо в замяна. Андерс имаше нужда просто някой отново да направи мъничко място в сърцето си за него.

Не можах да реша как бих постъпила аз и до днес си спомням за филма с противоречиви чувства. Може би точно по това си личи доброто кино…

http://www.youtube.com/watch?v=gz2g0F9yl5o