Изкуство

От Берлин до Холивуд: жените в киното няма да бъдат игнорирани повече

Преди часове се откри 69-тото издание на „Берлинале“

От Берлин до Холивуд: жените в киното няма да бъдат игнорирани повече

Международното жури на "Берлинале" 2019. (снимка: AFP / John Мacdougall)

Преди часове се откри 69-тото издание на „Берлинале“, а тази година, както никога преди, жените разбиват с присъствие на всякакви нива. 40% от филмите в конкурсната програма са на жени режисьори, почетната „Златна мечка“ е в ръцете на актриса с половинвековна кариера, изиграла роли на поне три езика – Шарлът Рамплинг, а председател на журито на фестивала е Жулиет Бинош. В журито има и още две жени (Сандра Хюлер и Труди Стайлър). Ретроспективната част на фестивала тази година е посветена на жени режисьори от Източна и Западна Германия, започвайки от студентските движения през 1968-а до обединението на Германия през 1990 година.

За тези, които мислят, че това се дължи на някакъв модерен квотен принцип свързан с #MeToo – не, не е така. Това, което се случва, е, че жените не могат повече да бъдат пренебрегвани и все повече хора в киноиндустрията, управлявана от мъже, го схващат и отварят вратата. Не само заради изобилието от талант, а и заради бизнеса – женското участие е по-печелившо от мъжкото.

Дитер Кослик (вечния директор на „Берлинале“) още преди началото на фестивала се похвали с рекордното женско присъствие.

Фестивалът бе открит с филма на датчанката Лоне Шерфиг "Добротата на непознатите" (The Kindness of Strangers), прoдукция на Дания, Канада, Швеция, Германия и Франция. Освен нея Агнешка Холанд ще представи полско-британско-украинския си филм "Г-н Джоунс" (Mr. Jones), амбициозен биографичен портрет на Уелс Гарет Джоунс – журналист, пътувал из СССР. Режисьорката Теона Стругар Митовска ще представи за пръв път македонски филм на „Берлинале“ – „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ разказва за жена, която скача с мъжете за кръста на Богоявление. Каталунката Изабел Койшет излиза със своя Elisa y Marcela, филм за две влюбени една в друга жени (и първия еднополов брак в Испания през 1901 г.). Този филм е продуциран от Netflix и ще го гледаме скоро там. Младата германка Ангела Шанелек ще покаже "Бях вкъщи, но" (I Was At Home, But) – филм за изчезнало дете. Нора Фингсшайдт, също млада германска режисьорка, ще се представи със System Crash. А австрийката Мари Крайцер със „Земята под краката ми" (The Ground Beneath My Feet), разказващ за борбата между две сестри. Накратко, в Берлин публиката ще има възможност да гледа и оцени работата на почти толкова жени, колкото и на мъже режисьори. А това е страхотен момент не само за фестивала, а и за киното изобщо.

И понеже споменах, че в момента в киноиндустрията женското участие е по-печелившо от мъжкото – така е, това е тенденцията. Най-различни агенции миналата година представиха резултати от изследвания – филми, които преминават теста на Бекдел (това е тест за смисленост на женското присъствие в един филм), се представят по-добре на всяко ниво. Например между 2014 и 2017 година от 350 касови хита средният резултат за филми с водещо участие на жени е по-добър от този на продукции с водещо участие на мъже. Абсолютен мит е, че тези филми печелят по-малко, напротив – държат буквално половината боксофис. Ейми Паскал, бивш директор на Sony Pictures, казва: „Това е твърдо доказателство, че публиката иска да гледа филми, в които са представени всички и взимащите решения в киноиндустрията трябва да внимават за това“.

Така че случващото се в киното и в Европа, и в Щатите, е ясно – жените не могат да бъдат пренебрегвани повече. Просто са по-интересни и по-печеливши.